# 1928: земетресението, щетите и визуалната памет

Source: https://openplovdiv.com/stories/story-1928-earthquake
Language: bg
[LLM site index](https://openplovdiv.com/llms.txt)
[Simplified Chinese (简体中文)](https://openplovdiv.com/zh/stories/story-1928-earthquake/index.md)

This is a text version of the server-rendered page. Interactive or dynamically loaded content may be omitted.

[Всички разкази](https://openplovdiv.com/stories)

4 мин четене

Два разрушителни труса на 14 и 18 април 1928 г. превръщат пролетта в Пловдив в поредица от страх, щети и дълго възстановяване, запечатано в редки фотографии.

Нова история

![Сградата на Народната библиотека „Иван Вазов“ сред щетите след земетресенията през април 1928 г.](https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1e/BASA-741K-2-124-2-Ivan_Vazov_National_Library%2C_Plovdiv.JPG/1280px-BASA-741K-2-124-2-Ivan_Vazov_National_Library%2C_Plovdiv.JPG)

Сградата на Народната библиотека „Иван Вазов“ сред щетите след земетресенията през април 1928 г.[Unknown author](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:BASA-741K-2-124-2-Ivan_Vazov_National_Library%2C_Plovdiv.JPG) · [Public domain](https://commons.wikimedia.org/wiki/Commons:Licensing)

В този разказ 06

1.  [01Първият удар: 14 април](https://openplovdiv.com/stories/story-1928-earthquake#chapter-1)
2.  [02Вторият трус: 18 април](https://openplovdiv.com/stories/story-1928-earthquake#chapter-2)
3.  [03Библиотеката в ранения град](https://openplovdiv.com/stories/story-1928-earthquake#chapter-3)
4.  [04След последния силен трус](https://openplovdiv.com/stories/story-1928-earthquake#chapter-4)
5.  [05Библиотеката сменя своя адрес](https://openplovdiv.com/stories/story-1928-earthquake#chapter-5)
6.  [06Какво пазят фотографиите](https://openplovdiv.com/stories/story-1928-earthquake#chapter-6)

В този разказ

1.  [01Първият удар: 14 април](https://openplovdiv.com/stories/story-1928-earthquake#chapter-1)
2.  [02Вторият трус: 18 април](https://openplovdiv.com/stories/story-1928-earthquake#chapter-2)
3.  [03Библиотеката в ранения град](https://openplovdiv.com/stories/story-1928-earthquake#chapter-3)
4.  [04След последния силен трус](https://openplovdiv.com/stories/story-1928-earthquake#chapter-4)
5.  [05Библиотеката сменя своя адрес](https://openplovdiv.com/stories/story-1928-earthquake#chapter-5)
6.  [06Какво пазят фотографиите](https://openplovdiv.com/stories/story-1928-earthquake#chapter-6)

Глава 01

## Първият удар: 14 април

На 14 април 1928 г. първият разрушителен трус от Чирпанско-пловдивската поредица удря Южна България. Епицентралната област е край Чирпан, но бедствието не остава извън Пловдив. Силното движение достига града, разтърсва сгради и превръща познати улици в несигурно пространство.

Тази дата е началото, а не краят на кризата. Хората нямат основание да приемат, че опасността е преминала с първия удар. Повредените постройки остават уязвими, а градът трябва да живее в очакване на следващото движение. Земетресението от 1928 г. не е единичен миг, който може да се побере в една снимка; то е поредица, разтеглена през няколко дни, чиито два най-силни удара променят Пловдив.

Силата извън градските улици

Изкривените железопътни релси дават физическа мярка на първия трус: правата инфраструктурна линия е изместена от движението на земята. [Unknown author · Public domain](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Chirpan_Earthquake_-_Rails.jpg)

Разрушената църква „Свети Спас“ във Войводиново показва, че бедствието обхваща цялата среда около Пловдив, а не само центъра на града. [Unknown author · Public domain](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Chirpan_Earthquake_-_Voivodinovo.jpg)

Глава 02

## Вторият трус: 18 април

![Повредената сграда „Св. Йосиф“ в Пловдив след земетресенията през април 1928 г.](https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/64/Chirpan_Earthquake_-_Plovdiv.jpg/960px-Chirpan_Earthquake_-_Plovdiv.jpg)

Повредената сграда „Св. Йосиф“ в Пловдив след земетресенията през април 1928 г. · Wikimedia Commons · Public domain

Четири дни по-късно, на 18 април, следва втори силен трус. Той нанася тежки щети в Пловдив и близките селища и превръща вече повредената градска среда в още по-опасна. Разстоянието между двете дати обяснява защо бедствието се помни като поредица от земетресения, а не с един-единствен час.

Втората дата променя и начина, по който се гледа първата. Сграда, устояла на 14 април, може вече да е отслабена; градът, който започва да осмисля първите щети, е ударен отново. На фотографията на сградата „Св. Йосиф“ бедствието вече има адрес и фасада. Историята на поредицата се събира в конкретни места, където познатият град се среща с разрушението.

Преди и по време на разрушението

Католическата болница „Св. Йосиф“ в архивен изглед отпреди средата на века — цялата фасада, с която снимката след земетресението може да бъде сравнена. [Unknown auther, Owner - Пловдивъ, Католишката / Павликянската махала, до към 1960-та (@katolishka.mahala.plovdiv) · Public domain](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Hospital_St_Josif%2C_Plovdiv.jpg)

Жители и официални лица се събират в Пловдив на 14 април 1928 г.; бедствието веднага става и обществена задача, не само геоложко събитие. [Unknown author · Public domain](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:BASA-3K-14-169-7-Chirpan_earthquake,_Plovdiv,_1928.JPG)

Глава 03

## Библиотеката в ранения град

Народната библиотека „Иван Вазов“ дава на бедствието втори разпознаваем адрес. Архивният кадър поставя обществената сграда сред щетите и показва колко пряко земетресенията засягат местата, от които градът зависи. Това не е далечна природна катастрофа, а удар в самата градска тъкан — в институции, улици и помещения, използвани всеки ден.

Библиотеката и сградата „Св. Йосиф“ образуват силна двойка в паметта за 1928 г. И двете се появяват във фотографии на щетите и превръщат регионалното бедствие в два разпознаваеми градски адреса. Чрез тях мащабът става разбираем без таблица с числа: стени, покриви и стаи в самия град са разрушени.

Институции, преместени в несигурността

Служителите на библиотеката подреждат оцелелите материали сред подпори и отломки — възстановяването започва още вътре в повредената институция. [Unknown author · Public domain](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:BASA-741K-2-124-2-Ivan_Vazov_National_Library%2C_Plovdiv.JPG)

Ученици от еврейското училище в Пловдив продължават занятията във временно помещение — всекидневието е възстановено преди сградите. [Unknown author · Public domain](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Chirpan_Eq_1928.jpg)

Глава 04

## След последния силен трус

След последния силен трус Пловдив остава с град, който трябва да бъде направен отново безопасен. Снимките спират в момента на видимата щета: пропукани фасади, отворени покриви, стаи, внезапно изложени на улицата. Те не показват завършен разказ за възстановяването, но правят неизбежна неговата отправна точка.

Оттук нататък бедствието променя мащаба си. То вече не е движение на земята, а всекидневие сред повредени постройки и работа по разчистването им. В архивния кадър няма триумфален край. Има град, който трябва да премине от шока към практическата задача да продължи — стена по стена и улица по улица.

Градът във временни пространства

Евреи от Пловдив живеят във временен лагер след трусовете; сред тях е главният равин Шмуел Бенямин Бехар. [Unknown author · Public domain](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Plovdiv1928.jpg)

Тютюневите складове на Димитър Кудоглу през 1928 г. показват колко уязвима е и модерната стопанска архитектура на града. [Nisimov · Public domain](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Kudoglu%27s_Tobacco_Warehouses_in_Plovdiv,_1928.jpg)

Глава 05

## Библиотеката сменя своя адрес

Библиотеката от фотографията не бива да се смесва със сградата, която познават пловдивчани днес. От 1974 г. институцията се помещава в специално построен дом до Цар-Симеоновата градина. Нишката между двата образа е библиотеката като обществена институция, а не една и съща фасада, преживяла непроменена почти век.

Тази промяна на адреса прави архивната снимка още по-важна. Съвременният посетител не може просто да застане пред днешната библиотека и да види върху нея следите от 1928 г. Старият кадър пази отделен градски пласт: предишна сграда, ранен град и институция, която по-късно продължава живота си на ново място.

Два адреса на една библиотека

Старата сграда на Народната библиотека дава видима отправна точка на разказа за преместването, наложено след земетресението. [Unknown author · Public domain](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:BASA-741K-1-32-1-Ivan_Vazov_National_Library,_Plovdiv.JPG)

Днешният вход на Народната библиотека „Иван Вазов“ е финалът на дългия преход от повредена сграда към нов обществен адрес. [Спасимир · CC BY-SA 3.0](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Ivan_Vazov_National_Library.JPG)

Глава 06

## Какво пазят фотографиите

Възстановеният град постепенно заличава видимите белези на бедствието. Това е успехът на всекидневния живот, но и причина паметта да отслабва: когато стените отново са цели, трудно е да си представим колко открит и несигурен е изглеждал Пловдив през онази пролет. Архивните снимки връщат тази липсваща повърхност на града.

В тях природното събитие получава човешка мярка. Земетресението вече не е само точка в научна хронология, а счупен покрив над позната институция и фасада, която хората са виждали всеки ден. Фотографиите не позволяват на възстановяването да заличи разрушението напълно; те пазят момента, в който обикновеният град изведнъж е станал крехък.

По следите на разказа

## Източници и още

### Събития

-   [Чирпанско-пловдивските земетресения](https://openplovdiv.com/history?q=%D0%A7%D0%B8%D1%80%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F#timeline)

### Места

-   [Народна библиотека „Иван Вазов“](https://openplovdiv.com/places/place-ivan-vazov-national-library-q630839)
-   [Свети Йосиф](https://openplovdiv.com/places/place-hospital-st-josif-plovdiv-q27048499)
-   [Пловдив](https://openplovdiv.com/places/place-plovdiv-city)

### Архив

-   [Народната библиотека „Иван Вазов“ след земетресението](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:BASA-741K-2-124-2-Ivan_Vazov_National_Library%2C_Plovdiv.JPG)
-   [Щети от Чирпанското земетресение при „Св. Йосиф“](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Chirpan_Earthquake_-_Plovdiv.jpg)

Източници (5)

1.  [NOAA NCEI — 1928 Bulgaria earthquake information](https://www.ngdc.noaa.gov/hazel/view/hazards/earthquake/event-more-info/3363) · достъп 2026-06-19
2.  [Journal of Geophysical Research — Paleoseismologic investigation of the 14 April 1928 Chirpan earthquake](https://agupubs.onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.1029/2005JB003814) · достъп 2026-06-19
3.  [Wikimedia Commons — исторически изображения на Пловдив](https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Historical_images_of_Plovdiv) · достъп 2026-06-19
4.  [Wikimedia Commons — Българска държавна архивна агенция](https://commons.wikimedia.org/wiki/Commons:Bulgarian_Archives_State_Agency) · достъп 2026-06-19
5.  [Народна библиотека „Иван Вазов“ — сградата](https://www.libplovdiv.com/index.php/en/sgradata-en) · достъп 2026-07-11

## Продължи с друг разказ

4 мин четене

### [Двайсет години на сцена: от Пловдив '99 до Европейска столица на културата](https://openplovdiv.com/stories/story-european-capital-culture)

През 1999 г. Пловдив събира 5000 артисти за Европейски месец на културата. Двайсет години по-късно градът посреща цяла година като първата българска Европейска столица на културата.

4 мин четене

### [Панаирният град: изложение, индустрия и модерност](https://openplovdiv.com/stories/story-international-fair-modernity)

През 1892 г. Пловдив превръща новата Цар-Симеонова градина в изложбен град; по-късно панаирът се установява северно от Марица и става трайна част от икономическия ритъм на града.

4 мин четене

### [Марица след потопа: мостове към „отсрещния бряг“](https://openplovdiv.com/stories/story-maritsa-bridges)

Наводнението от 1957 г. оставя над 10 000 пловдивчани без дом. Старите картички от Герджика и мостовете от 1960 и 1977 г. показват как градът свързва бреговете си, без да обезвреди реката.
