Къде отиват местните данъци?
Бюджетът за 2025 г., прогнозната капиталова програма за 2026 г. и исторически архив за управлението на града — с ясно показани суми, дялове и публични източници.
15 август 1892 г.; 75 дни
Открито в Пловдив на 15 август 1892 г.; по данни на Международен панаир Пловдив участват изложители от 25 държави, а посетителите са 167 000.
1916-1918 г.
На 1 октомври 1916 г. е създаден Върховен комитет на благотворителността, който временно поема значима част от социалната политика. Бюджетът му започва от 3 000 лв. и достига 472 515 лв. през 1918 г.; открити са 13 ученически трапезарии и са подпомагани 3 000 бедни семейства.
1932 г.
Общинските проучвания при Божидар Здравков показват 6 600 ученици в 21 първоначални училища и 3 100 ученици в шест прогимназии; за основното образование са необходими 18 нови учебни сгради.
1932-1935 г.
При кмета Божидар Здравков са открити вторите за страната детски ясли; за три години общината отделя над 600 000 лв. Започват общински народни кухни, завършен е първи етап на нов дом за стари хора и е създаден приют за просяци.
1934-1937 г.
След 19 май 1934 г. изборността на кмета е заменена със система на назначаване от централната власт, а общинският съвет губи водещата си роля и получава предимно съвещателен характер.
1940 г.
В бюджета за 1940 г. за благоустройство и водоснабдяване са предвидени 12,7 млн. лв., с фокус върху крайните квартали „Борислав“, „Христо Ботев“ и „Сарай-кър“; за чистота и здравеопазване са посочени 5,3 млн. лв.
9 септември 1944 г.
Изследването на РИМ Пловдив описва как на 9 септември 1944 г. старото общинско ръководство, оглавявано от Димитър Костов, е заменено от управление на Отечествения фронт с кмет д-р Асен Кожухаров. Записът дава контекст към официалната кметска хронология.
1945 г.
Бюджетът за 1945 г. насочва около една трета от разходите към благоустройство. Приоритетите са канализация, пазари, крайните квартали и около 150 активни строителни обекта.
1947-1948 г.
За възстановяването на панаирната дейност след войната Министерският съвет отпуска 50 млн. лв. за панаирни палати и павилиони. Кметът Иван Перпелиев и негови заместници участват в ръководните органи на възстановения панаир.
1969-1975 г.
На 1 април 1969 г. към Градския народен съвет е създадено специализирано управление „Старинен Пловдив“. Изследването посочва оперативна програма до 1975 г. и 600 000 лв. за 1969 г. при годишен бюджет на града около 25 млн. лв.
1970-1975 г.
Петгодишната програма за 1971-1975 г. включва жилищни комплекси „Въча“ и „Изгрев“, подготовка за „Тракия“, корекция на Марица, подлез при Панаира, нови надлези, мост „Адата“, топлофикация и пречиствателна станция. Източникът предупреждава, че делът на неизпълнените дейности е висок.
1999 г.
Официалният сайт на Пловдив 2019 описва 2019 г. като двадесет години след домакинството на града на Месец на културата през 1999 г.
28 май – 1 август 1999 г.
Архивната публикация на „Под тепето“ описва Пловдив като първия български град-домакин на голямата културна програма на ЕС. Програмата е открита на 28 май и продължава до 1 август 1999 г.; цитирани са около 5 000 артисти, от които 3 000 български и 2 000 от 45 държави, приблизително 250 събития, включително 80 музикални, 45 театрални и 45 изложби/арт акции. Посочени са и ремонти на Драматичния театър, Градския дом на културата и Античния театър.
2001-2013 г.
Одитът на Сметната палата отбелязва два стратегически документа: План за устойчиво развитие на Община Пловдив за 2001-2006 г. и Общински план за развитие на Пловдив за 2005-2013 г. Същият източник посочва, че липсва отделна програма за управление на общинската собственост като стратегически документ към плана 2005-2013.
2002 г.
Одитният доклад цитира Решение №212 от 22 май 2002 г., с което приходната и разходната част на бюджета за 2002 г. са увеличени с 550 000 лв. за съоръжение за изгаряне на болнични отпадъци.
2007 г.
ПМС №149 от 29 юни 2007 г. одобрява 9 900 000 лв. допълнителни бюджетни кредити по бюджета на Община Пловдив за 2007 г. за два инфраструктурни обекта: 2 500 000 лв. за възстановяване на брода на р. Марица към депото при Цалапица и 7 400 000 лв. за канализация на бул. „България“ - Пловдив.
2007-2013 г.
Последващата оценка на ОПР отчита 260 895 хил. лв. извършени разходи за капиталови инвестиции за 2007-2013 г. По групи разходи 83% са за придобиване на ДМА, 15% за основен ремонт, а земя и нематериални активи имат по около 1%. Средно 55% от приходите за покриване на разходите са субсидии и целеви трансфери от републиканския бюджет.
2007-2013 г.
Общината отчита 71 подадени проектни предложения за 2007-2013 г., от които 47 одобрени и 24 неодобрени. Общата сума на одобрените проекти е 229 275 984,57 лв.; безвъзмездната финансова помощ е 189 927 229,24 лв., а съфинансирането от Община Пловдив е 16 135 074,11 лв. Годишните одобрени стойности са 6,81 млн. лв. за 2009 г., 5,16 млн. лв. за 2010 г., 3,15 млн. лв. за 2011 г., 194,45 млн. лв. за 2012 г. и 19,71 млн. лв. за 2013 г.; през 2008 г. общината е партньор без бюджет.
2008 г.
Публикацията описва предложение на общинската управа Пловдив да се управлява през 2008 г. с проектобюджет 218,3 млн. лв. В него за капиталови разходи са заложени 73 064 443 лв. или 30% от общия обем, включително остатък от целева държавна субсидия 6,885 млн. лв., целева субсидия за 2008 г. 5,829 млн. лв. и 40,679 млн. лв. собствени бюджетни средства. Източникът е съвременна медийна публикация за проектобюджет, не официално решение за приет бюджет.
2009 г.
ПМС №72 от 30 март 2009 г. одобрява 155 000 000 лв. допълнителни целеви субсидии за капиталови разходи по бюджетите на общините. В приложението редът за Община Пловдив е 2 000 000 лв. за „Благоустрояване“. Постановлението позволява тези субсидии за спешни ремонти на детски градини, училища, читалища и културни институти, ВиК подобрения, улична мрежа и общински пътища.
2009-2011 г.
Решение №32 от 2011 г. изменя решения от 2009 г. за приемане на 100 000 тона балирани отпадъци от Столична община в депото при Цалапица. Списъкът с целеви средства е коригиран, включително проект за 5,01 млн. лв. и спортни обекти като стадион „Христо Ботев“, басейн „Младост“, стадион „Пловдив“, гребния канал, квартал „Изгрев“ и стадион „Локомотив“.
2010 г.
ПМС №138 от 15 юли 2010 г. одобрява 2 859 767 лв. допълнителни бюджетни кредити по бюджета на Община Пловдив за 2010 г. Средствата са за инфраструктурни обекти във връзка с приемането и обезвреждането на балирани отпадъци от Столична община: 772 785 лв. за основен ремонт и реконструкция на детски градини и училища, 86 982 лв. за инженеринг на пътна връзка в кв. Гладно поле и 2 000 000 лв. за пътна връзка „Модър“ - „Царевец“. Последната позиция е изменена през декември 2010 г. с отделно постановление.
2010 г.
Съвременният преглед на проектобюджетите отчита, че рамката на Пловдив за 2010 г. е 227,24 млн. лв. - с 12,3 млн. лв. над отчетеното изпълнение в края на 2009 г. при планирани 260 млн. лв. За капитално строителство, основен ремонт и поддръжка на инфраструктурата, сградния фонд и зелената система са заложени 41,03 млн. лв., включително очаквани 11 464 251 лв. от компенсацията за софийските бали и 15 813 720 лв. за уличната мрежа.
2010 г.
ПМС №289 от 7 декември 2010 г. изменя ПМС №138, като заменя позицията за пътна връзка подлез ул. „Модър“ - ул. „Царевец“ с „основен ремонт, реконструкция и преустройство на съществуваща сграда Градски дом на културата - Пловдив“. Размерът на засегнатата позиция от първоначалното постановление е 2 000 000 лв.
2010-2016 г.
Правилникът, приет с Решение №261 от 8 юли 2010 г., урежда помощ от бюджета на Община Пловдив за млади пловдивски дарования. Мерките включват еднократно подпомагане за курсове, състезания, олимпиади и конкурси, обичайно в размер от 100 до 1 000 лв. по преценка на комисията.
2010 г.
Последващият контрол по одита на финансовото управление за 2006-2008 г. отбелязва, че с Решение №49 от 25 февруари 2010 г. Общинският съвет приема годишната програма за управление и разпореждане с имоти общинска собственост за 2010 г. Подаден е и отчет за състоянието на общинската собственост към 31.12.2009 г.; от 18 препоръки 7 са изпълнени, 6 частично и 5 не са изпълнени.
2012 г.
Община Пловдив съобщава, че Министерският съвет е одобрил 8 488 887 лв. по бюджета на общината за инфраструктурни обекти, свързани с приемането и депонирането на 100 000 тона балирани неопасни битови отпадъци от Столична община. С този трансфер общата отпусната сума за периода 2009-2012 г. достига договорените 26,5 млн. лв.
2012 г.
ПМС №307 от 30 ноември 2012 г. одобрява до 8 488 887 лв. за инфраструктурни обекти в изпълнение на решението от 7 октомври 2009 г. Приложението изброява обекти като разширение на бул. „Марица-юг“, тротоари, улично осветление, мост на р. Марица с развръзки, бул. „Северен“, разширение на Асеновградско шосе, проектиране на ул. „Царевец“, Коматевско шосе, бул. „Руски“, централната и старинната градска част, проект „Одеон“, Синя зона, пробив при Водната палата, детски градини, велоалеи, югоизточен обход и Малката базилика.
2014 г.
Бюджетното решение за 2014 г. одобрява 450 000 лв. за подготовката на Пловдив за кандидатстване за Европейска столица на културата.
2018 г.
Бюджетното решение за 2018 г. одобрява 8 997 840 лв. целево за реализиране на проекта „Европейска столица на културата през 2019 година”.
2019 г.
Европейската комисия обявява Пловдив и Матера за Европейски столици на културата през 2019 г.; официалният сайт на Пловдив 2019 посочва, че Пловдив е първият български град с тази титла.