СпортХристо Стоичков
Христо Стоичков (р. 1966) — български футболист.
Личности и връзки
Каталог на личностите в Open Plovdiv: всички кметове и подбрани забележителни пловдивчани, свързани със събития, роли и източници.
Личности и връзки
СпортХристо Стоичков (р. 1966) — български футболист.
КултураСоня Йончева (р. 1981) — българска оперна певица.
КултураБорис Христов (1914–1993) — български оперен певец.
СпортЙордан Йовчев (р. 1973) — български гимнастик.
Петър Стоянов (р. 1952) — български политик.
Христо Бонев (р. 1947) — български футболист и треньор.
Цанко Лавренов (1896–1978) — художник.
Станислав Доспевски (1823–1877) — български възрожденски художник.
Соломон Паси (р. 1956) — български политик и математик.
Христо Грозев (р. 1969) — български журналист.
Мони Овадия (р. 1946) — актьор, музикант, певец и писател, роден в Пловдив.
Мария Петрова (р. 1975) — българска гимнастичка по художествена гимнастика.
Връзки
Докоснете точка, за да видите личността и връзките ѝ.
Албена Брънзова-Димитрова (р. 1971) — българска баскетболистка.
Александра Монеджикова (1889–1959) — българска географка.
Спорт
Александра Начева (р. 2001) — българска лекоатлетка.
Александрина Найденова (р. 1992) — българска тенисистка.
Култура
Александър Команов (р. 1990) — художник.
Управление
Александър Пулев (р. 1981) — български политик.
Спорт
Александър Русев (р. 1985) — борец.
Култура
Александър Секулов (р. 1964) — български писател и поет.
Спорт
Александър Христов (р. 1964) — български боксьор.
Управление
Али Ръза Артунгкал (1881–1959) — турски военен офицер и държавник.
Спорт
Ангел Кодинов (р. 1997) — български кануист.
Управление
Ангел П. Семерджиев (1867-1907) е български общественик от Батак. След Априлското въстание се преселва в Пловдив, където завършва гимназията „Св. св. Кирил и Методий“. През 1883 г. заедно с Иван Найденов създава печатница „Напредък“, свързана с в. „Борба“ на Захари Стоянов, а по-късно става едноличен собственик на печатницата. Сред редакторите е на в. „Южна България“ и издава в. „Пловдив“ между 1886 и 1907 г. От 1 април до 1 юни 1893 г. е кмет на Пловдив като председател на тричленна комисия до приключване на общинските избори; бил е и народен представител.
Спорт
Ангелина Михайлова (р. 1960) — българска баскетболистка.
Спорт
Анета Германова (р. 1975) — волейболист.
Култура
Анжел Вагенщайн (1922–2023) — български режисьор, сценарист и писател.
Спорт
Анна Ангелова (р. 1971) — фехтовач.
Култура
Анри Калеф (1910–1994) — френски сценарист и филмов режисьор.
Спорт
Антоанета Панджерова (р. 1977) — тенисист.
Антоанета Струменлиева (р. 1968) — плувец.
Общество
Антониос Комизопулос — гръцки търговец и революционен деец.
Спорт
Апостолос Николаидис (1896–1980) — гръцки спортист и футболист, роден в Пловдив.
Култура
Арманд Токатян (1894–1960) — оперен певец, роден в Пловдив.
Култура
Асен Кисимов (1936–2005) — български актьор.
Култура
Ася Златкова (р. 1953) — пианистка.
Управление
Атанас Костов (1911-2004) е български общественик и кмет на Пловдив през 1959-1963 г. Роден е в Карасуле, Гърция, а семейството му се преселва в България след Първата световна война; от 1922 г. живее в Пловдив. През 1941 г., след провал на местната организация на РМС, е арестуван и хвърлен в затвора. След 9 септември 1944 г. е освободен, работи в структурата на Министерството на вътрешните работи и завършва партийна школа. Бил е заместник-министър на вътрешната търговия. След кметския си мандат работи във Виетнам през 1963-1965 г.; по-късно е изключен от партията и реабилитиран.
Спорт
Атанас Младенов (р. 1960) — скачач на височина.
Управление
Атанас Самоковлиев, известен и като Атанас Самоковец (1832-1905), е търговец, обществен деец и първи кмет на Пловдив след Освобождението. Роден е в Самоков, син е на иконописеца Димитър Зограф и брат на художника Станислав Доспевски. След установяването си в Пловдив се занимава с абаджийство и търговия, участва в настоятелството на църквата „Света Богородица“ и в градския меджлис. Временното руско управление го назначава за първи кмет на 12 януари 1878 г.; напуска поста на 26 февруари същата година. По-късно участва във Временното правителство след Съединението, избран е за народен представител и е сред учредителите на Пловдивската търговско-индустриална камара. Бил е народен представител в Първото обикновено народно събрание и в Третото велико народно събрание.
Култура
Атанас Хранов (р. 1961) — български художник.
Култура
Ахмед Хилми от Пловдив (1865–1914) — турскоезичен османски суфист и писател.
Спорт
Аян Садъков (1961–2017) — български футболист.
Управление
Бигалъ Мехмет Чавуш (1878–1964) — сержант от османската (турска) армия през Първата световна война.
Спорт
Бисер Бояджиев (р. 1948) — гребец.
Управление
Благовест Белев (р. 1963) — български политик.
Духовност
Богдан Добранов (1914–1983) — български католически духовник.
Управление
Божидар Антонов Здравков (1884-1959) е български юрист, политик и кмет на Пловдив. Роден е в Пирот, завършва гимназия в Ниш, следва право в Софийския университет и след закриването му през 1907 г. завършва право в Загребския университет. Работи като съдия в Ямбол и Сливен, служи като офицерски кандидат и подпоручик в Балканската и Междусъюзническата война, а от 1914 г. живее в Пловдив, където е заместник-прокурор и адвокат. Като деец на Демократическата партия е кмет през 1932-1935 и 1936-1939 г. Свързан е с модернизацията на града, благоустройствени проекти, утвърждаването на Международния мострен панаир и културния живот на Пловдив; личният му архив се пази в Държавен архив - Пловдив.
Спорт
Божидар Миленков (р. 1954) — кануист.
Спорт
Божидар Пампулов (р. 1949) — тенисист.
Култура
Божидара Кузманова (р. 1977) — българска цигуларка.
Спорт
Бонка Пинджева (р. 1970) — кануист.
Култура
Борис Грежов (1889–1968) — български актьор.
Култура
Борис Комитов (р. 1952) — български певец.
Култура
Борис Христов (1914–1993) — български оперен певец.
Наука
Боян Петканчин (1907–1987) — български математик.
Спорт
Боянка Костова (р. 1993) — азербайджанска и българска щангистка.
Управление
Ваклуш Толев (1923–2013) — български офицер и духовен автор.
Култура
Васил Мирчев (1927–2003) — български режисьор.
Култура
Владимир Ангелов (р. 1966) — българо-американски хореограф.
Спорт
Владимир Арабаджиев (р. 1984) — автомобилен състезател.
Култура
Владимир Зомбори (р. 1988) — български актьор.
Управление
Вълко Шопов (1856–1918) е български общественик от Меричлери. Завършва Американското училище в Пловдив, учи химия и естествени науки в Лондон и преподава в пловдивското училище „Св. св. Кирил и Методий“ и Девическата гимназия. Сред учредителите е на копринарското дружество „Свила“, през 1893 г. е официален представител на България на изложението в Чикаго, а през 1906–1908 г. е кмет на Пловдив. Два пъти е управител на Търговско-индустриалната камара.
Спорт
Генко Рашков (1920–1996) — български състезател по конен спорт.
Култура
Георги Атанасов (1882–1931) — български композитор.
Спорт
Георги Георгиев (р. 1963) — български футболист.
Спорт
Георги Дерменджиев (р. 1955) — български футболист.
Управление
Георги Джевизов е български политик от Пловдив. Роден е в града, учи първоначално там, а след това и в Цариград. През 1890 г. заедно със съмишленици основава винарско дружество „Извор“, а през 1895 г. участва в основаването на Търговско-индустриалната камара в Пловдив. Между 6 февруари и 27 март 1902 г. е председател на тричленната комисия, управлявала града, а от 27 март 1902 до 7 октомври 1903 г. е кмет на Пловдив. През 1912 г. е назначен отново, но подава оставка след 20 дни заради заповед за увеличение на цената на хляба, издадена без разрешение на Общинския съвет.
Георги Иванов - Гонзо (р. 1976) — български футболист.
Спорт
Георги Йорданов (р. 1963) — български футболист.
Спорт
Георги Кабаков (р. 1986) — футболен съдия.
Култура
Георги Караславов (1904–1980) — български писател.
Спорт
Георги Попов (1944–2024) — български футболист.
Управление
Георги Тодоров Кръстев (1885-1980) е юрист, общественик и кмет на Пловдив през 1935-1936 г. Роден е в Пазарджик, следва политическа икономия в Грац и завършва право в Софийския университет през 1912 г. Участва във войните за национално обединение, след което практикува като адвокат в Пловдив и редактира вестниците „Борба“, „Пряпорец“, „Сговор“ и „Зов“. Като кмет започва строежа на градските хали с хладилна инсталация, създава общинско автобусно предприятие и общинска погребална служба, организира градоустройствено и канализационно бюро, оформя парк „Филипово“ и подпомага Мострения панаир. От 1940 до 1944 г. е народен представител и подписва писмото на Димитър Пешев в защита на българските евреи.
Спорт
Георги Трингов (1937–2000) — български шахматист.
Спорт
Георги Христов (р. 1985) — български футболист.
Наука
Георгиос Клеовулос (1785–1828) — гръцки учен и педагог.
Спорт
Гергана Топалова (р. 2000) — българска тенисистка.
Култура
Григор Паликаров (р. 1971) — български диригент, композитор и пианист.
Управление
Асен Кожухаров (роден през 1903 г. в Чирпан) е български ветеринарен лекар и общественик. Завършва ветеринарна медицина и се заселва в Пловдив, където става директор на Ветеринарната служба. От 1937 г. участва в редакционната колегия на „Пловдивски общински вестник“, а през 1935-1940 г. е председател на Българо-съветското дружество в Пловдив. След 9 септември 1944 г. е кмет на Пловдив от 9 септември 1944 до 22 март 1945 г. Публичните биографични данни отбелязват, че след мандата му като частен търговец е подведен под отговорност за черноборсаджийство.
Управление
Д-р Гарабед Томасян (1935–2014) е български общественик и лекар от арменски произход, роден в Пловдив. Завършва Медицинския университет в родния си град, работи като лекар в Момчилград и Крумовград, а от 1967 г. отново е в Пловдив. От 1990 г. е председател на временния изпълнителен комитет на община Родопи, а през 1991–1995 г. е първият демократично избран кмет на Пловдив след 1989 г. Местните некролози свързват мандата му с началото на реституцията, основни общински нормативни актове, технологията за сметището край Цалапица и първия общински приют за кучета.
Управление
Д-р Иван Цоков Кесяков (1871-1965) е лекар, общественик и кмет на Пловдив в два периода. Роден е в Копривщица и през 1896 г. завършва медицина в Ягелонския университет със специализация по анатомо-патология. Работи в Пловдивската окръжна болница, активен е в Пловдивското дружество на Македоно-одринската организация и е околийски и окръжен лекар в Пловдив. Кмет е през 1908-1912 г. и отново през 1921-1922 г. Участва във войните като военен лекар, ръководи Дирекцията на народното здраве, свързан е със Закона за народното здраве и заема ръководни длъжности в Българския червен кръст.
Управление
Д-р Иван Милков Чомаков (р. 15 октомври 1953 г. в Пловдив) е български лекар-анестезиолог и политик. Завършва медицина във ВМИ-Пловдив през 1979 г., работи в Мадан, а след конкурс от 1981 до 1997 г. е главен асистент в катедрата по анестезиология и реанимация; има специализация при проф. Чирков, работа в Либия и 23 научни публикации. Преди да стане кмет е народен представител в XXXVIII Народно събрание и регионален лидер на СДС; кмет е на Пловдив в два мандата от 1999 до 2007 г.
Управление
Д-р Панайот Костов (1874–1951) е български лекар и политик, роден в костурското село Смърдеш; след Руско-турската война семейството му се преселва в Пловдив. Завършва медицина в Москва през 1900 г., практикува като лекар, работи с македонските бежански организации и участва като полеви лекар в Балканските и Първата световна война. Като кмет през 1927–1928 г. е избран след политическа криза в общинския съвет; мандатът му е свързан с финансово стабилизиране, по-високи разходи за обществено здраве и благоустройство и търга за електрификация на Пловдив.
Управление
Сотир Антониади (1843-1928) е лекар и политик от гръцки произход, роден в Станимака, днешен Асеновград. Учи първо в централното гръцко училище в Пловдив, после в гимназия в Атина, а след това медицина във Виена и работи две години в Париж. Антониади е депутат в Областното събрание на Източна Румелия и през 1885 г. в Народното събрание на Княжество България. Между 26 януари и 21 април 1883 г. за кратко е изпълняващ длъжността кмет на Пловдив. През 1915 г. се преселва в Гърция; неговата къща и аптеката от 1872 г. са част от архитектурно-историческия резерват „Старинен Пловдив“.
Управление
Христо Танчев Лилов (1862-1936) е български общественик от Карлово, братовчед на Васил Левски. Завършва право в Лиеж и работи като адвокат, съдия и прокурор, след което става банкер и народен представител. Няколко пъти е общински съветник и е кмет на Пловдив през 1901-1902 г. Активен е в Пловдивското дружество на Македоно-одринската организация, включително като председател и подпредседател на настоятелството му, и е делегат на Петия македонски конгрес. По-късно оглавява клона на БНБ в Пловдив, Българската земеделска банка и Пловдивската популярна банка.
Управление
Данаил Стоянов Юруков (1852-1926) е български революционер, политик, дипломат и общественик от Брацигово. Учи първоначално в родното си Брацигово, а през 1867 г. завършва Пловдивското българско училище. Включва се в подготовката на Априлското въстание, след Освобождението участва в комитета „Единство“ и е първи кмет на Брацигово. По-късно е депутат в Областното събрание на Източна Румелия, член на Постоянния комитет и редактор на в. „Съединение“. След провъзгласяването на Съединението през 1885 г. става член на Временното правителство на Източна Румелия. От 17 ноември 1894 до 2 ноември 1896 г. е кмет на Пловдив, през 1895 г. участва в създаването на Търговско-индустриалната камара, а по-късно е търговски агент в Скопие и Сяр.
Спорт
Деляна Дачева (р. 1982) — българска състезателка по кану-каяк.
Управление
Деньо Манев е български общественик от село Розовец, роден около 50-те години на XIX век и починал през 1928 г. Работи като писар в Брезовския околийски съд, по-късно е общински съветник, член и секретар на Окръжния съд и народен представител. В общинската хронология е председател на тричленната комисия от 9 януари до 31 март 1914 г., а след това кмет на Пловдив до 4 юли 1918 г. Биографичните бележки отбелязват и присъда от 1920 г. за използване на общински ресурси за лични нужди и получаване на подкуп. Скандал избухва, след като изкупува почти без пари общинско място на хълма Сахат тепе и със силите на пожарната команда строи там собствена къща, по-късно разрушена камък по камък от възмутени пловдивчани; след присъдата си през 1920 г. Манев умира на 22 юни 1928 г. в Банкя.
Спорт
Диана Палийска (р. 1966) — българска състезателка по кану-каяк.
Спорт
Диана Петкова (р. 2000) — българска състезателка по плуване.
Управление
Димитър Бакалов (1933-2018) е български политик от Пловдив. Първоначално учи във Философско-историческия факултет на Софийския университет, а по-късно във Висшата партийна школа в Москва. От 8 юни 1986 до 28 февруари 1988 г. е кмет на Пловдив в края на социалистическия период. След мандата си е секретар на Областния народен съвет. Биографичните данни за него са ограничени, но записът добавя контекст за образованието му, партийно-административния му профил и мястото му в управленската хронология непосредствено преди политическите промени от 1989 г.
Спорт
Димитър Галинчев (1938–2020) — борец.
Култура
Димитър Динев (р. 1968) — австрийски писател, роден в Пловдив.
Спорт
Димитър Камбурски (р. 1966) — гребец.
Управление
Димитър Петров Костов (1895-1981) е български офицер, юрист и общественик. Роден е в Свищов, завършва Военното училище в София и като артилерийски офицер участва в Първата световна война. По-късно завършва Юридическия факултет на Софийския университет. От 1926 г. е секретар в Пловдивската община, а през 1939 г. става помощник-кмет. Между 26 ноември 1943 и 8 септември 1944 г. е кмет на Пловдив. След политическата промяна на 9 септември 1944 г. е арестуван и е държан в лагерите Богданов дол и Белене.
Спорт
Димитър Кръстанов (р. 1994) — състезател по модерен петобой.
Спорт
Димитър Кузманов (р. 1993) — тенисист.
Култура
Димитър Луканов (1969–2023) — български художник.
Управление
Димитър Радев (р. 1956) — български икономист.
Култура
Димитър Сагаев (1915–2003) — български композитор.
Управление
Димитър Свещаров (1851-1900) е български политик и кмет на Пловдив през 1890-1893 г. Роден е в Пловдив и до 1878 г. работи в местната османска администрация. Заедно с брат си Петър управлява свещоливница, а двамата участват в революционния комитет в града. По време на Априлското въстание се опитват да дадат сигнал чрез запалване на дюкяните си заедно с Кочо Чистеменски, но са арестувани; Свещаров е заточен в Диарбекир и след пет месеца успява да избяга. След Берлинския конгрес се включва в комитета „Единство“, участва в Съединението и като доброволец в Сръбско-българската война, а по-късно е градски съветник и народен представител. Името му се свързва с довършването на новия пловдивски градски водопровод по време на кметския му мандат.
Спорт
Динко Дерменджиев (1941–2019) — български футболист и треньор.
Управление
Диран Ховсеп Парикян (1921–2009) е български общественик и политик от арменски произход, роден в Пловдив. Членува в РМС от 1940 г. и в БКП от 1945 г.; работи в комсомолски и партийни структури, завършва Висшата партийна школа, ръководи младежка бригада при строежа на Карагандинския металургичен завод и девет години е директор на Държавното строително обединение в Пловдив. Кмет е на Пловдив през 1971–1979 г.; след това става консултант в Министерския съвет и председател на културно-просветната организация на арменците в България „Ереван“.
Култура
Добринка Табакова (р. 1980) — българска композиторка.
Култура
Донка Ангъчева (р. 1979) — австрийска пианистка, родена в Пловдив.
Управление
Драган Василев Манчов (1834-1908) е български възрожденски просветител, книгоиздател и общественик от Батак. Учителства в Радилово, Батак, Пазарджик, Перущица и Пловдив, а от 1862 г. се отдава на книгоиздателска дейност. Заедно с Христо Г. Данов е сред най-големите български книгоиздатели и книгоразпространители през Възраждането; книжарницата му има клонове в Солун и Свищов. В продължение на пет десетилетия издава стотици книги, учебници, църковнопевчески сборници, географски атласи и първата българска енциклопедия „Енциклопедичен речник“. Краткият му кметски мандат през 1899 г. е част от по-широката му обществена роля в Пловдив.
Духовност
Евгений II Константинополски (1780–1822) — патриарх.
Спорт
Евдокия Пандезова (р. 1947) — българска спортна гимнастичка.
Едуард Фрьолих Хаскел (1906–1990) — американски учен, роден в Пловдив.
Култура
Елисавета Консулова-Вазова (1881–1965) — българска художничка.
Управление
Емануел Зисман (1935–2009) — израелски политик, дипломат и журналист.
Управление
Емил Стоянов (р. 1959) — български политик.
Култура
Емма Тахмизян (р. 1957) — българска пианистка.
Управление
Енис Акайген (1880–1956) — турски дипломат и политик.
Управление
Еньо Манолов (1881–1961) е юрист от Първомай, посочен в официалната история на Община Първомай като председател на адвокатския съвет и кмет на Пловдив. Биографичната му справка отбелязва, че завършва гимназията „Княз Александър I“ в Пловдив и учи право в Софийския университет. Според общинската хронология е кмет на Пловдив от 18 април 1929 до 5 април 1932 г.; периодът попада в края на междувоенното управление преди първия мандат на Божидар Здравков.
Духовност
Ерм от Филипопол — раннохристиянски духовник, свързан с Филипопол.
Управление
Жан Виденов (р. 1959) — български политик.
Култура
Жанет Спасова (р. 1962) — българска актриса.
Управление
Жорж Ганчев (1939–2019) — български политик.
Управление
Здравко Димитров Димитров (р. 22 май 1963 г. в Пловдив) е български политик, спортен деятел и бивш баскетболист, кмет на Пловдив от 2019 до 2023 г. Завършва СУ „Васил Левски“ в Пловдив, бакалавър е по спортна педагогика от Пловдивския университет, има магистърски степени по психология и публична администрация от същия университет и квалификация по финансов мениджмънт от Стопанската академия в Свищов. Като състезател играе за ЦСКА и ССК „Академик“ Пловдив и участва в националния отбор по баскетбол; по-късно е президент на БК „Академик“. В политиката е учредител на ГЕРБ, районен кмет на „Западен“ (2007-2011), областен управител на Пловдив, народен представител в XLII и XLIII Народно събрание и през 2019 г. печели кметските избори за община Пловдив.
Култура
Златю Бояджиев (1903–1976) — български живописец.
Спорт
Ива Пранджева (р. 1972) — българска лекоатлетка.
Култура
Иван Андонов (1934–2011) — български актьор и филмов режисьор.
Управление
Иван Демерджиев (р. 1975) — български юрист и политик.
Управление
Иван Стоянов Димитров (1919–2003) е общественик, роден в Пловдив. Завършва местната гимназия „Княз Александър I“, учи финансови и административни науки и след 1944 г. прави военна кариера, включително обучение във военните академии „Г. С. Раковски“ и „М. В. Фрунзе“. Изследването на РИМ Пловдив описва избирането му за председател на ГНС след партийно решение в края на 1962 г.; мандатът му през 1963–1965 г. е последван от дипломатическа работа в Китай и административни длъжности в Пловдив.
Управление
Иван Евстратиев Гешов (1849–1924) — български политик.
Наука
Иван Костов (1914–2004) — български минералог.
Култура
Иван Мърквичка (1856–1938) — чешко-български художник, работил в Пловдив.
Управление
Иван Димитров Панев (1933–1990) е български политик от БКП, роден в Пловдив. Завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София през 1956 г. и преминава през градските и централните комсомолски структури преди да стане председател на ГНС. Източници за по-късната му работа в София отбелязват, че по време на кметския му мандат в Пловдив (1965–1968) Старият град е възстановен като артистична зона. След Пловдив е първи секретар на ЦК на ДКМС, председател на Комитета за младежта и спорта, кмет на София (1971–1977) и първи секретар на БКП в Пловдив и региона. Софийският му мандат е свързан с жилищните комплекси „Люлин“ и „Младост“, началото на работата по метрото, новата Централна гара и развитието на детски градини и градска инфраструктура; през 1988–1989 г. е член на Политбюро.
Управление
Иван Колев Перпелиев (1909–1963) е български учител и политик от БКП, роден в село Горно Белево, Чирпанско. Завършва педагогическо училище в Казанлък, работи като учител, земеделец, бакалин и кооперативен ръководител, а заради политическата си дейност е политзатворник през 1936–1937 г. След 9 септември 1944 г. е завеждащ стопанския съвет при Областния комитет на Отечествения фронт в Пловдив; кмет е през 1945–1949 г. и едновременно членува в областните структури на БРП/БКП. След мандата си е заместник-министър на строителството и на външната търговия и търговски представител във ФРГ с ранг „посланик“.
Управление
Иван Георгиев Станчев (1869–1931) е български офицер и полковник от Панагюрище. Завършва Военното училище в София през 1892 г., служи в пехотни части и интендантството и участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Официалната кметска хронология го посочва като кмет на Пловдив през януари-юни 1923 г.; РИМ Пловдив уточнява, че оглавява тричленен общински състав, избран на 10 януари 1923 г., който е разформирован след Деветоюнския преврат.
Управление
Иван Стефанов Гешов (1854-1932) е български политик и дипломат от големия възрожденски род Гешови. Роден е в Пловдив, завършва Робърт колеж в Цариград и следва в Оуенс колеж в Манчестър. Заедно с братовчед си Иван Евстратиев Гешов е сред водачите на Народната (съединистка) партия в Източна Румелия, където е депутат в Областното събрание, кмет на Пловдив през 1880-1883 г. и председател на Постоянния комитет през 1884-1885 г. По-късно е народен представител и дипломатически представител, а биографията му свързва общинската власт с политическата линия на съединистите.
Спорт
Иван Стоицов (р. 1985) — български щангист.
Спорт
Иванка Ванчева (1953–2020) — гребец.
Спорт
Илия Дживондов (р. 1978) — български спортист.
Култура
Илия Желев (р. 1961) — български художник.
Култура
Илиян Джевелеков (р. 1966) — български режисьор, сценарист и продуцент.
Спорт
Ина Делчева (р. 1977) — гимнастик.
Управление
Инж. Иван Борисов Тотев (р. 28 октомври 1975 г. в Пловдив) е български инженер и политик от ГЕРБ, кмет на Пловдив в два последователни мандата от 2011 до 2019 г. Завършва транспортния техникум „Гоце Делчев“ в Пловдив, Техническия университет в София като инженер-магистър по компютърни системи и технологии и публична администрация в Пловдивския университет. Преди да стане кмет е кмет на район „Източен“ (2007-2009), народен представител за кратко през 2009 г. и областен управител на Пловдив (2009-2011). По време на управлението му градът подготвя и реализира титлата Европейска столица на културата 2019, а след мандата си Тотев отново е избиран за народен представител в XLV, XLVI и XLVII Народно събрание.
Култура
Ирмена Чичикова (р. 1984) — българска актриса.
Наука
Исак Паси (1928–2010) — български философ и изкуствовед.
Култура
Йоан Левиев (1934–1994) — български художник.
Спорт
Йордан Йовчев (р. 1973) — български гимнастик.
Духовност
Йосафат Шишков (1884–1952) — български католически свещеник.
Спорт
Йосиф Миладинов (р. 2003) — български плувец.
Спорт
Калофер Христозов (р. 1969) — гимнастик.
Управление
Кемал Яшънкълъч (1891–1975) — турски държавник и военен.
Култура
Кераца Висулчева (1911–2004) — българска художничка.
Управление
Кирил Петков (р. 1980) — български икономист и политик.
Управление
Константин Лукаш (1890–1945) — български генерал.
Спорт
Константин Митев (р. 1964) — волейболист.
Управление
Константин Стоилов (1853–1901) — български политик.
Управление
Константин (Кочо) Хаджикалчов (1856-1940/1941) е български общественик, революционер и политик от Пловдив. Учи в Робърт колеж в Цариград и право в Париж, член е на Пловдивския частен революционен комитет и след разгрома на Априлското въстание през 1876 г. е хвърлен в затвора. След 1878 г. се включва в комитета „Единство“, а между 1879 и 1884 г. е депутат в Областното събрание на Източна Румелия и член на Постоянния комитет. От 2 юни до 30 октомври 1893 г. е кмет на Пловдив. Записът му свързва местното управление с мрежите на революционните комитети, съединистката политика и ранния парламентарен живот в Източна Румелия.
Управление
Коста Куманов (1924–2001) е български общественик, роден в Пловдив. Биографичната справка го представя като строителен инженер, учил в София и работил по обекти от национална значимост; през 1964 г. става заместник-председател на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет. Като кмет през 1968–1971 г. РИМ Пловдив го свързва с инженерно-строителния профил на градската администрация и с подготвителните политики за инфраструктура, туризъм и културно наследство. Официална публикация на общината пази административен спомен от началото на мандата му: служителката Елка Ковачева разказва, че на 1 август 1969 г. постъпва в тогавашния Градски народен съвет, където кметът Куманов й пожелава да се пенсионира от същата институция.
Управление
Костадин Димитров Димитров (роден на 5 юни 1975 г. в Смолян) е български политик и действащ кмет на Пловдив от 8 ноември 2023 г. Официалната биография на Община Пловдив посочва, че има висше образование - магистър по математика от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Преди да оглави общината, три поредни мандата е кмет на район „Тракия“ (2011-2015, 2015-2019, 2019-2023); на местните избори през 2019 г. е избран за районен кмет на първи тур с над 60% от гласовете. Преди това е работил като заместник-кмет в район „Централен“ и в частния сектор.
Спорт
Костадин Тилев (р. 1942) — български щангист.
Управление
Костаки Пеев Георгиев (1843-1920) е български общественик от Пловдив и първият изборен кмет на града. Учи в Епархийското класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ при Йоаким Груев, а още млад замества баща си в пловдивската българска вероизповедна община. През 1872 г. участва в основаването на взаимоспомагателното дружество „Пчела“ и подпомага финансово Априлското въстание, за което е затворен в „Таш капия“. На 14 декември 1878 г. става първият изборен кмет на Пловдив, а през 1884-1887 г. управлява града за втори път. След Съединението е във Временното правителство на Източна Румелия, участва в основаването на Търговско-индустриалната камара и е депутат в Областното събрание и Народното събрание.
Култура
Красимир Дунев (р. 1972) — художник.
Култура
Крикор Азарян (1934–2009) — български театрален режисьор.
Спорт
Кристиян Василев (р. 1991) — гребец.
Спорт
Кунчо Кунчев (р. 1951) — български боксьор.
Спорт
Лалка Берберова (1965–2006) — гребец.
Спорт
Лиляна Томова (р. 1946) — българска лекоатлетка.
Култура
Люба Лукова (р. 1960) — визуална художничка и дизайнерка.
Спорт
Любомир Любенов (р. 1957) — кануист.
Култура
Магдалина Вълчанова (р. 1977) — модел.
Наука
Мадлен Бьоме (р. 1967) — германска палеонтоложка, родена в Пловдив.
Управление
Манчо Манев (1842-1922) е български революционер и политик от Панагюрище. Получава основно образование, преди да се отдаде на революционното движение. Участва в Априлското въстание от 1876 г.; след разгрома му с хора от четата на Панайот Волов преминава Стара планина, укрива се в Самоводене и емигрира в Румъния. По време на Руско-турската война е опълченец, след което се установява в Пловдив. Подкрепя движението за Съединението през 1885 г., участва в Сръбско-българската война и председателства дружеството на опълченците и поборниците в Пловдив. Избиран е за общински съветник и народен представител, а от 30 октомври 1893 до 7 юли 1894 г. е кмет на Пловдив.
Управление
Мара Малеева-Живкова (1911–1971) — българска обществена фигура.
Култура
Марин Йончев (р. 1988) — български певец.
Мария Вергова-Петкова (р. 1950) — българска дискохвъргачка.
Спорт
Мария Карталова (р. 1969) — бивша българска спортна гимнастичка.
Култура
Мария Нейкова (1945–2002) — българска певица.
Култура
Мария Петрова (р. 1975) — българска гимнастичка по художествена гимнастика.
Култура
Мария Тороманова-Хмелик (1876–1929) — българска актриса.
Спорт
Марияна Сербезова (р. 1959) — гребец.
Спорт
Мартина Гледачева (р. 1991) — тенисист.
Спорт
Марцел Коен (р. 1933) — спортен стрелец.
Спорт
Матей Пампулов (р. 1949) — тенисист.
Духовност
Мери Хаскел (1869–1953) — американска мисионерка, родена в Пловдив.
Спорт
Милен Добрев (1980–2015) — български щангист.
Спорт
Милко Бобоцов (1931–2000) — български шахматист.
Спорт
Милко Попчев (р. 1964) — шахматист.
Управление
Милош Христов Данов (1874-1943) е български общественик, син на Христо Г. Данов. Роден е в Стара Загора, завършва българската гимназия в Солун и следва математически науки в Лайпциг, без да защити докторат, тъй като нуждите на бащиното му издателство го връщат в Пловдив през 1898 г. При Балканската война през 1912 г. е доброволец в Македоно-одринското опълчение. В Първата световна война участва като младши офицер и получава орден за храброст. През 1908 г. става помощник-кмет на Пловдив, а два пъти е кмет: през 1918-1919 г. като председател на тричленна комисия и през 1928-1929 г. като председател на седемчленна комисия. Бил е подпредседател на Търговско-индустриалната камара в Пловдив и по-късно премества издателството на баща си в София.
Култура
Милчо Левиев (1937–2019) — български джаз пианист и композитор.
Общество
Михаил Герджиков (1877–1947) — български революционер.
Управление
Михаил Иванов Маджаров (1854-1944) е български публицист, дипломат, министър и политик, един от водачите на Народната партия. Роден е в Копривщица, завършва Робърт колеж и е член на Българското книжовно дружество. Дълги години е народен представител в обикновени и Велико народно събрание, а в различни кабинети е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията, вътрешните работи, отбраната и външните работи. Мандатът му като кмет на Пловдив през 1894 г. е кратък, но биографията му го поставя сред националните политически фигури, преминали през пловдивското общинско управление.
Култура
Михаил Симеонов (1929–2021) — български скулптор.
Култура
Мони Овадия (р. 1946) — актьор, музикант, певец и писател, роден в Пловдив.
Култура
Надежда Кехайова (1978–2018) — българска журналистка.
Култура
Найден Тодоров (р. 1974) — български диригент и културен мениджър.
Култура
Нако Баев (р. 2003) — художник.
Управление
Нанка Серкеджиева (1925–2012) — българска офицерка от Държавна сигурност.
Спорт
Ненко Добрев (р. 1946) — гребец.
Управление
Никола Димитров Балканджиев (1901–1973) е български общественик и деец на БРП/БКП, роден в село Манолово. От 1921 г. живее и работи в Пловдив, където е свързан с комунистически, синдикални и тютюноработнически структури; по-късно е партизанин и политически комисар в Първа средногорска бригада „Христо Ботев“. Избран е за председател на Градския народен съвет след Иван Перпелиев и управлява Пловдив близо десетилетие (1949–1959). РИМ Пловдив го описва като ветеран от съпротивата с административен опит; по време на мандата му е потушена стачката на тютюноработниците от 1953 г.
Управление
Никола Христов Гълъбов (1882-1923) е български юрист, общественик и деец на тесните социалисти. Роден е в пловдивското село Новосел, днешно Гълъбово, завършва право в Софийския университет и се заселва в Пловдив през 1914 г. Между 30 декември 1919 и 16 март 1920 г. е кмет на Пловдивската комуна. По-късно участва в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 г., арестуван е на 12 септември, измъчван и убит без присъда на 27 септември в местността Кемера до Пловдив. Записът е важен за краткия социалистически управленски епизод в междувоенния град.
Управление
Никола Козарев (1860-те–1934) е български политик, предприемач и търговец, роден в Карлово. Там основава тютюневата фабрика „Левски“ през 1886 г. и е кмет на Карлово през 1890–1899 г. След преместването си в Пловдив през 1900 г. става член и подпредседател на Търговско-индустриалната камара, основава тютюнева фабрика „Левски“ и в Пловдив, служи като кмет през 1912–1914 г. и е народен представител във V Велико народно събрание и други парламенти.
Спорт
Никола Пъдевски (1933–2023) — български шахматист.
Управление
Никола Георгакиев Чалъков (1856-1923) е български политик от известния пловдивски род Чалъкови. Роден е в Пловдив, завършва лицея „Галатасарай“ и Робърт колеж в Цариград. След 1878 г. работи като секретар на Областния съд на Източна Румелия, а по-късно е личен секретар на Александър Богориди и Гаврил Кръстевич. Чалъков е четири пъти кмет на Пловдив - през 1894, 1899, 1899-1900 и 1905-1906 г.; през 1900 г. по негова инициатива е създадено първото сиропиталище в града. Умира през 1923 г. и е погребан в църквата „Св. Богородица“ в Пловдив.
Култура
Николай Бареков (р. 1972) — български журналист и политик.
Спорт
Николай Бухалов (р. 1967) — кануист.
Спорт
Николай Колев (р. 1973) — гребец.
Спорт
Николай Маринчешки (1957–2023) — фехтовач.
Спорт
Николай Пенчев (р. 1992) — волейболист.
Управление
Николай Сомлев (1946–2014) е български общественик, роден в Пловдив. Завършва „Обогатяване на полезни изкопаеми и очистка на води“ в Минно-геоложкия университет в София, по-късно икономика на промишлеността, и работи в металургичния комбинат в Елисейна и като главен инженер на пречиствателни станции. Той е първият десен кмет на Пловдив в началото на прехода след 1989 г.: назначен е от СДС за председател на изпълнителния комитет през 1990 г. и управлява до изборите през 1991 г.; през 2001–2004 г. оглавява ВиК - Пловдив.
Спорт
Нина Рангелова (р. 1990) — плувец.
Спорт
Нина Хаджиянкова (р. 1963) — баскетболист.
Спорт
Нонка Матова (р. 1954) — българска спортистка и общественичка.
Спорт
Нуран Пеликян (р. 1967) — борец.
Спорт
Орлин Нинов (р. 1970) — гребец.
Духовност
Павел Джиджов (1919–1952) — български католически свещеник.
Наука
Павел Патев (1889–1950) — български зоолог, протозоолог, фитопатолог и орнитолог.
Управление
Панайот Мутафчиев (роден през 1868 г. в Осоица) е български общественик и просветен деец. Завършва духовната академия в Москва и работи като учител в пловдивската гимназия „Княз Александър I“ до 1920 г. На 16 март 1920 г. застава начело на тричленна комисия и е кмет на Пловдив до 6 юли 1920 г. Запазената публична биография е кратка, но го свързва с пловдивската образователна среда и с преходното общинско управление след Първата световна война.
Култура
Панайот Пипков (1871–1942) — български композитор.
Спорт
Пандо Пандов (р. 1946) — баскетболист.
Спорт
Пейчо Пеев (1940–2007) — шахматист.
Управление
Петко Стойчов Каравелов (1843-1903) е български политик, един от водачите на Либералната партия, по-късно основател и лидер на Демократическата партия. Роден е в Копривщица, учи в Москва и участва в изработването на Търновската конституция. Многократно е народен представител, председател на Народното събрание, министър и четири пъти министър-председател на България. След Режима на пълномощията заминава в Източна Румелия, където е кмет на Пловдив през 1883-1884 г. По-късно отново оглавява правителство, включително по време на Съединението и Сръбско-българската война.
Култура
Петър Вълчанов (р. 1982) — български режисьор.
Спорт
Петър Генов (р. 1970) — шахматист.
Управление
Петър Найденов Дренски (1876-1948) е български офицер, полковник и кмет на Пловдив. Роден е в Пловдив, завършва гимназия „Княз Александър I“ и Военното училище в София. Служи в 21-ви пехотен средногорски и 29-и пехотен ямболски полк, участва в Балканските войни, а през Първата световна война командва 24-ти пехотен черноморски полк и по-късно бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия. След Деветоюнския преврат през 1923 г. е назначен за председател на тричленната комисия, а от 1924 до 1927 г. е кмет на Пловдив. По-късно работи в тютюневите фабрики „Картел“ и химическото предприятие „Агрия“.
Спорт
Петър Запрянов (р. 1959) — спортен стрелец.
Култура
Петър Лазаров (р. 1958) — график.
Управление
Петър Малчев (1885-1964) е български общественик и дългогодишен преподавател. Роден е в Пловдив, завършва гимназията „Княз Александър I“ и от 1913 г. преподава в Търговската гимназия, а от 1927 г. е неин директор. Участва в Управителния съвет на Пловдивската популярна банка, сред редакторите е на нейния лист през 1914-1934 г. и на в. „Кооперативно съзнание“ през 1935-1941 г. Кмет е на Пловдив от 15 ноември 1939 до 26 ноември 1943 г. Мандатът му попада във военния период и биографичните бележки отбелязват преименувания на градски булеварди и улици в посока на тогавашните съюзници на България. След 9 септември 1944 г. е изселен в Хисаря.
Спорт
Петър Мерков (р. 1976) — кануист.
Спорт
Петър Стойчев (р. 1946) — боксьор.
Управление
Петър Стоянов (р. 1952) — български политик.
Управление
Петър Шилев (1853-1945) е български учител, революционер и общественик от Голямо Конаре, днешно Съединение. Завършва Жълтото училище в Пловдив и преподава в Голямо Конаре и Пещера. Активно участва в Съединението на Източна Румелия с Княжество България като подпредседател на голямоконарския комитет; заедно с Продан Тишков-Чардафон води местната чета към Пловдив. Бил е народен представител, помощник-кмет и окръжен управител на Пловдив. Между 6 юли 1920 и 1 март 1921 г. е кмет на Пловдив като председател на тричленна комисия и е автор на „Спомени за Съединението“.
Управление
Петър Янъков (1878-1956) е български общественик от пловдивското село Тюркмен. Завършва земеделското училище в Садово и членува в БЗНС. По време на управлението на БЗНС е избиран за член на Окръжната постоянна комисия в Пловдив. От 31 октомври 1922 до 11 януари 1923 г. е кмет на Пловдив като председател на тричленна комисия. Публичната биография е кратка, но го поставя в земеделската политическа линия на междувоенния период.
Управление
Петя Ставрева (1977–2024) — български политик.
Култура
Пламен Димов (р. 1955) — музикант.
Управление
Поли Карастоянова (р. 1969) — български икономист и политик.
Управление
Рада Лайкова (р. 1990) — български политик.
Култура
Росица Петкова (р. 1947) — българска композиторка.
Култура
Румен Гашаров (р. 1936) — художник.
Култура
Самуел Финци (р. 1966) — български и германски актьор.
Култура
Силвена Роу (р. 1967) — българска готвачка.
Наука
Славик Табаков (р. 1953) — български и британски физик.
Управление
Славчо Стоев Атанасов (р. 14 февруари 1968 г. в Карлово) е български политик, юрист, адвокат и офицер от резерва. Завършва Висшето военно артилерийско училище в Шумен с чин старши лейтенант, следва право в Пловдивския университет и завършва във Великотърновския университет. Преди кметския мандат е кмет на район „Тракия“ (2003-2007), а през 2007 г. печели изборите за кмет на Пловдив още на първи тур с подкрепа около 53%. След края на мандата през 2011 г. отново участва в местни избори и е народен представител в XLIII и XLIV Народно събрание от патриотични формации; отличен е и с наградата „Рицар на книгата“ през 2011 г. за политики, насърчаващи четенето.
Управление
Соломон Паси (р. 1956) — български политик и математик.
Култура
Соня Йончева (р. 1981) — българска оперна певица.
Управление
Сотир Цацаров (р. 1966) — български юрист.
Управление
Спас Георгиев Гърневски (р. 18 януари 1953 г. в Пловдив) е български политик, общественик и икономист, кмет на Пловдив от 1995 до 1999 г. Завършва УНСС със специалност „Икономика и организация на труда“, работи в държавната печатница в Пловдив и в издателство „Хр. Г. Данов“, а през 1992-1995 г. е изпълнителен директор на печатницата. След кметския мандат остава активен в местната и националната политика: изключен е от СДС през 2003 г., оглавява структурата на ДСБ в Пловдив, работи като общински съветник и през 2017 г. е избран за народен представител от Пловдив-град в листата на ГЕРБ. Публикува и стихосбирките „Краят на нощта“ и „Внуците на Бай Ганьо“.
Култура
Станислав Доспевски (1823–1877) — български възрожденски художник.
Култура
Станчо Станчев (1932–2017) — български театрален режисьор.
Управление
Стефан Георгиев Гевгалов (1882-1956) е български просветен деец, педагог, журналист и кратко управлявал кмет на Пловдив. Роден е в Казанлък, учи философия и педагогика в Софийския университет, Йена и Цюрих и през 1910 г. се дипломира във Философския факултет на Цюрихския университет. От 1912 г. живее в Пловдив, работи като учител и дългогодишен директор на учителската кооперация „Напред“. Като широк социалист е избран за председател на тричленна комисия и управлява Пловдив от 19 юни до 3 октомври 1919 г., в период на преодоляване на последиците от Първата световна война. По-късно пише за „Учителско дело“ и „Юг“, превежда от немски и участва активно в културния живот на града.
Управление
Стефан Калчев (1860-1917) е български общественик от Пловдив, син на хаджи Калчо Дренски. Учи в Пловдив и Цариград, а по-късно е общински съветник и народен представител. За кратко е кмет на Пловдив между 6 февруари и 31 март 1893 г. През 1898-1903 г. председателства македонското дружество в Пловдив, а през 1895 г. е сред основателите на Търговско-индустриалната камара. Записът показва преходна, но важна връзка между възрожденските градски фамилии, общинското управление и стопанското самоорганизиране на града.
Култура
Стефан Чалгаджиев (р. 1942) — френски филмов продуцент.
Култура
Стойка Миланова (1945–2024) — българска цигуларка.
Управление
Стою Стоев (р. 1992) — български политик.
Култура
Стоян Загорчинов (1889–1969) — български писател.
Култура
Сузанита (р. 2003) — българска певица.
Управление
Танер Кабилов (р. 1987) — български политик.
Спорт
Таня Стефанова (р. 1972) — български спортист.
Управление
Тодор Петков е инженер и дългогодишен общественик, роден през 1950 г. в Пловдив. Завършва „Промишлено и гражданско строителство“ в София, работи в Строително-монтажния комбинат в Пловдив и преди да стане градоначалник е заместник-председател и председател на районния съвет „Тракия“, както и заместник-кмет на общината. Официалното решение за званието „Почетен гражданин“ и репортажът на БТА от връчването през декември 2025 г. подчертават четири десетилетия обществена дейност, инфраструктурни проекти и службата му като кмет през 1988–1990 г., областен управител през 2005–2009 г. и общински съветник. При получаването на отличието Петков свързва своята работа с „каузата Пловдив“ и призовава градът да не се презастроява.
Управление
Харитон Куев (1879-1940) е български аптекар, общественик, депутат и кмет на Пловдив. Роден е в Бяла черква, син на Димитър Куев - участник в Априлското въстание в четата на поп Харитон. Завършва фармация в Прага и е съосновател на „Галенус“ (1897), първото фармацевтично дружество в България. Заселва се в Пловдив през 1904 г., строи аптека „Марица“ и е сочен като първия собственик на автомобил в града. Депутат е в V Велико народно събрание през 1911 г., а между 11 ноември и 30 декември 1919 г. е кмет на Пловдив. Подпомага бедни пловдивчани и дарява средства за възстановяване след земетресението от 1928 г.
Управление
Хафуз Ахмед Ефенди е общественик от Османската империя, посочен в кметската хронология на Пловдив като изпълняващ длъжността кмет през първата половина на 1884 г. Биографичните данни за него са крайно оскъдни. Статията в Уикипедия, базирана на „Пловдивските кметове“, отбелязва, че тогавашната преса описва състоянието на общината като печално при временното му управление. Местни публикации по разказ на изследователката Катерина Чобанова го описват като труден за общуване градоначалник, защото не знаел български език; същият изследователски проект не успява да открие негов портрет, включително след търсене в Мюфтийството.
Управление
Хафъз Ахмед паша (1564–1632) — османски велик везир и писател.
Спорт
Христо Бонев (р. 1947) — български футболист и треньор.
Управление
Христо Груев Данов (1828-1911) е български възрожденски учител, книжовник и родоначалник на модерното българско книгоиздаване, наричан „Апостол на народната просвета“. Роден е в Клисура, учи при Сава Радулов, Найден Геров и Йоаким Груев, а през 1849 г. става помощник-учител в Пловдив. През 1857 г. заедно с Ячо Трувчев и Нягул Бояджийски създава първото българско предприятие за издаване и разпространение на книги, прераснало в „Книгоиздателство Хр. Г. Данов и с-ие“. Като кмет на Пловдив през 1897-1899 г. той внася в управлението авторитета на просветител и издател, чието дело е свързано пряко с културната модернизация на града.
Култура
Христо Грозев (р. 1969) — български журналист.
Управление
Христо Иванов Дюкмеджиев (1847–1905) е български революционер, общественик и политик от Либералната партия, роден в Дупница. Той няма формално образование и усвоява леярския занаят като чирак-дюкмеджия в Самоков от дванадесетгодишна възраст. В младостта си работи като леяр, участва в подготовката на Старозагорското въстание, емигрира в Румъния и Сърбия и е опълченец в Руско-турската война. След преместването си в Пловдив през 1881 г. съдейства на БТЦРК за Съединението, участва в Сръбско-българската война и е кмет на Пловдив през 1887–1890 г.; по време на мандата му започва строителството на градски водопровод от Храбрино. По-късно е народен представител, управител на Кюстендилската митница и кмет на Самоков.
Спорт
Христо Коилов (р. 1969) — български футболист.
Спорт
Христо Колев (р. 1964) — български футболист.
Управление
Христо Милев (1867-1943) е български общественик и политик от Народнолибералната партия, роден в Шипка. Завършва с отличие Пловдивската мъжка гимназия, след което работи като следовател и съдия, а по-късно е секретар и околийски управител на Пловдивска община. Между 9 октомври и 3 декември 1903 г. е председател на тричленната комисия, след което управлява като кмет до 19 септември 1905 г. След мандата си е преназначен за окръжен управител на Стара Загора. Автор е на книгите „Избиването на четата на Хаджи Димитра и черти от живота на въстаниците“ и „Историко-географски атлас на България“.
Управление
Христо Николов Мишев (1932–1989) е общественик от Брацигово и кадър на БКП. Завършва икономика на строителството във Варна и преди кметския си мандат работи в структурите за архитектура, благоустройство и капитално строителство в Пловдив. Като кмет от 1979 до 1986 г. е свързан с късносоциалистическото благоустройство на града, включително реконструкции на булеварди, обекти около честванията на Съединението, развитие на жилищен район „Тракия“ и откриването на Античния театър.
Управление
Христо Павлов Шкодров е социалдемократ, журналист и виден синдикалист, назначен за председател на тричленната комисия в Пловдив на 26 септември 1919 г. Мандатът му е част от нестабилната следвоенна общинска власт: изследване на РИМ Пловдив за междувоенния политически живот описва как след оставката на Стефан Гевгалов през 1919 г. за по месец-два се изреждат няколко временни председатели, сред които Павлов, заменен на 11 ноември от Харитон Куев. През 2014 г. „Под тепето“ съобщава, че Димитър Райчев е предоставил на изследователката Катерина Чобанова архивен снимков материал с Павлов и така е запълнено празното място в нейната колекция от ликове на пловдивските кметове. Друго изследване на РИМ Пловдив отбелязва, че след смъртта му общината решава да бъде погребан на общински разноски.
Наука
Христо Смоленов (р. 1954) — български общественик, учен и експерт по антитероризъм.
Спорт
Христо Стоичков (р. 1966) — български футболист.
Култура
Христо Христов (1926–2007) — български кино- и театрален режисьор и сценарист.
Наука
Христос Цигиридис (1877–1947) — гръцки инженер.
Култура
Цанко Лавренов (1896–1978) — художник.
Управление
Цветана Манева (р. 1944) — българска актриса и политик.
Култура
Цветелина Янева (р. 1989) — българска певица.
Спорт
Юлия Байчева (р. 1972) — гимнастик.
Спорт
Юлиян Радулски (1972–2013) — шахматист.
Управление
Юрий Щерк (р. 1962) — дипломат.
Няма хора за тези филтри.