XV век (османска епоха)
Каршияка
Възниква северно от река Марица след построяването на нов мост през XV век по време на османската епоха.
Източник: Уикипедия — Пловдив ↗Хронология на града
Историята на Пловдив
Над осем хилядолетия върху седем хълма — от тракийската Евмолпия и римския Тримонциум, през османското Филибе и Възраждането, до Съединението и наши дни.
8000+години история
362събития
261хора
704източника
География и климат
География
- Координати
- 42°09′ с.ш., 24°45′ и.д.
- Надморска височина
- 164 м
- Река
- Марица
- Равнина
- Горнотракийска низина
- Хълмове
- 6 запазени тепета (исторически 7)
- Площ
- 101,98 км²
Климат
- Климатичен тип
- Влажен субтропичен
- Средни макс./мин.
- 18,9 / 7,3 °C
- Абсолютни рекорди
- 45,0 / −31,5 °C
- Годишни валежи
- 502 мм
Какво е времето през годината?
Средни месечни температури и валежи
Макс. / мин. температура Валежи
Дълбока хронология
На този ден
На този ден
Изберете дата, за да видите свързани събития от историята на Пловдив.
Няма записи за тези филтри.
Как растеше градът
Как се е променяло населението?
Население на Пловдив през годините
342 131 Връх · 1985
333 994 Последна оценка · 2025
×13.9 Ръст спрямо 1880
Кога градът е растял най-бързо?
Темп на изменение на населението
Гъстота на населението
- Площ на града (км²)
- 101,98
- Гъстота (2025) · д./км²
- 3275
- Гъстота при върха (1985) · д./км²
- 3355
Кога са се появили кварталите
Османски период
Възраждане
Античност – Възраждане (XIX в.)
Старият град
Ядрото на античния Филипопол върху трите хълма; днешният му облик е оформен от възрожденските къщи на XIX век.
Източник: Wikipedia — Old Town (Plovdiv) ↗Възраждане (XVIII–XIX в.)
Капана
Старият занаятчийски квартал с тесни улички като „капан“, оформен през Възраждането; днес е творчески квартал.
Източник: Lost in Plovdiv — кварталите на Пловдив ↗Ново време (XX в.)
Началото на XX век
Кючук Париж
Оформя се в началото на XX век, когато бежанци от Македония и Тракия се заселват южно от Централна гара.
Източник: Lost in Plovdiv — кварталите на Пловдив ↗1920-те (след Първата световна война)
Беломорски и Вардарски
Бежански квартали, основани от преселници след Първата световна война.
Източник: Wikipedia — Plovdiv ↗Кварталите върху картата
Историческа карта
Тематични маршрути
Тракийска епоха – Античност
Небет тепе
- Дата/строеж
- Тракийска епоха – Античност
- Архитект/строител
- не е идентифициран в текущия публичен източник
Най-старата част на града — тук е основано тракийското селище Евмолпия, по-късно акропол на Филипопол. Запазени са стени и кули от IV в. пр.н.е. (циклопски градеж), византийски потаен ход от VI в. (при Юстиниан) и голям водоем. През 2025 г. обектът е отворен за посетители след реставрация.
Източник: Wikipedia — Nebet Tepe ↗
Римски период, края на I в.
Античен театър
- Дата/строеж
- Римски период, края на I в.
- Архитект/строител
- не е идентифициран в текущия публичен източник
Вероятно най-известният античен паметник в България, изграден през 90-те години на I век при император Домициан. Разположен в седловината между два от трите хълма, той е побирал около 7000 зрители на два сектора с по 14 реда. Проучен и реставриран между 1968 и 1984 г., той е сред най-добре запазените римски театри в света и днес е сцена на Opera Open и други фестивали.
Източник: Wikipedia — Plovdiv ↗
Римски период, II в.
Античен стадион
- Дата/строеж
- Римски период, II в.
- Архитект/строител
- не е идентифициран в текущия публичен източник
Една от най-големите постройки на римския Филипопол, изградена през II век при император Адриан и по образец на стадиона в Делфи. Дълъг около 240 метра, той е побирал до 30 000 зрители за атлетически игри, организирани от провинциалното събрание на Тракия — игри, които градският монетен двор отбелязва върху монетите си. Днес е разкрита само северната извивка с 14 реда седалки под площад Джумая; останалото е под съвременния град.
Източник: Wikipedia — Plovdiv ↗
Османски период, XIV в.
Джумая джамия
- Дата/строеж
- Османски период, XIV в.
- Архитект/строител
- не е идентифициран в текущия публичен източник
Една от най-старите османски джамии на Балканите, датирана към 1363–1364 г. (султан Мурад I). Има девет купола и едно минаре и се намира до Античния стадион.
Източник: Wikipedia — Dzhumaya Mosque ↗
Възраждане, XIX в.
Старият град (Старинен Пловдив)
- Дата/строеж
- Възраждане, XIX в.
- Архитект/строител
- не е идентифициран в текущия публичен източник
Архитектурно-исторически резерват върху хълмовете Небет, Джамбаз и Таксим тепе, прочут с възрожденските си къщи от XIX в. — като Куюмджиоглувата къща (1847 г., днес Етнографски музей). От 2004 г. е в индикативния списък на ЮНЕСКО.
Източник: Wikipedia — Old Town (Plovdiv) ↗
През всички епохи
Седемте хълма (тепета)
- Дата/строеж
- През всички епохи
- Архитект/строител
- неприложимо за природен хълм/терен
Пловдив е изграден върху сиенитни хълмове и е известен като „градът на седемте хълма“. Днес са запазени шест — Марково тепе е разрушено и иззето като кариера през XX в.
Източник: Wikipedia — Plovdiv ↗
През всички епохи
Пловдив
- Дата/строеж
- През всички епохи
- Архитект/строител
- не е идентифициран в текущия публичен източник
Град Пловдив е основният пространствен запис за събития, които са свързани с целия град, а не с конкретна сграда, улица или археологически обект.
Източник: Wikipedia — Plovdiv ↗
Римски период
Форум на Филипопол
- Дата/строеж
- Римски период
- Архитект/строител
- не е идентифициран в текущия публичен източник
Гражданското сърце на римския Филипопол: площад, започнат при император Веспасиан през I век и завършен през II век, с площ около 11 хектара. Заобиколен от магазини, одеона на градския съвет и други обществени сгради, той е средоточието на античната улична мрежа, близо до днешната Централна поща.
Източник: Wikipedia — Roman forum of Philippopolis ↗
Античност – Средновековие
Хисар капия
- Дата/строеж
- Античност – Средновековие
- Архитект/строител
- не е идентифициран в текущия публичен източник
Хисар капия е една от най-разпознаваемите порти в Стария град. Тя маркира историческата укрепителна линия и свързва античното и средновековното ядро с по-късната възрожденска градска тъкан.
Източник: Wikipedia — Hisar Kapia ↗
XIX в.
Катедрала „Свети Лудвиг“
- Дата/строеж
- XIX в.
- Архитект/строител
- не е идентифициран в текущия публичен източник
Катедралата „Свети Лудвиг“ е католически храм в центъра на Пловдив и важна част от религиозната и архитектурна история на града през XIX век.
Източник: Wikipedia — Cathedral of St Louis (Plovdiv) ↗
Възраждане, XIX в.
Църква „Успение Богородично“
- Дата/строеж
- Възраждане, XIX в.
- Архитект/строител
- не е идентифициран в текущия публичен източник
Църквата „Успение Богородично“ е православен храм в Стария град и важна спирка в религиозната, възрожденската и гражданската история на Пловдив.
Източник: Wikipedia — Church of the Holy Mother of God, Plovdiv ↗
Възраждане – нова история
Арменска църква „Свети Георги“
- Дата/строеж
- Възраждане – нова история
- Архитект/строител
- не е идентифициран в текущия публичен източник
Арменската апостолическа църква „Свети Георги“ е културен паметник в Стария град и свидетелство за историческото присъствие на арменската общност в Пловдив.
Източник: Wikidata — Saint George church (Q55399583) ↗Георефериран архив и тогава/сега
30 геореферирани архивни обекта
16 тогава/сега двойки
18 Места
януари 1878 г.
Улица във Филипопол през януари 1878 г.
Ранна фотография на улица във Филипопол/Пловдив, геореферирана към Стария град като приблизителен градски контекст.
- Място
- Старият град (Старинен Пловдив)
- Георефериране
- Кадърът е свързан с координатите на съществуващия запис за място: Старият град (Старинен Пловдив).
- Лиценз
- Public domain
ок. 1880 г.
Железопътната гара на Пловдив около 1880 г.
Историческа снимка на железопътната гара, свързана с координатите на съвременната Централна гара.
- Място
- Централна гара Пловдив
- Георефериране
- Кадърът е свързан с координатите на съществуващия запис за място: Централна гара Пловдив.
- Лиценз
- Public domain
1892 г.
Джамбаз тепе през 1892 г.
Исторически кадър на един от хълмовете на Трихълмието, свързан със съвременния запис за Джамбаз тепе.
- Място
- Джамбаз тепе
- Георефериране
- Кадърът е свързан с координатите на съществуващия запис за място: Джамбаз тепе.
- Лиценз
- Public domain
1892 г.
Първото пловдивско изложение, 1892 - кадър 1
Снимка от Международното изложение в Пловдив през 1892 г. от фонда на Българската държавна архивна агенция.
- Място
- Международен панаир Пловдив
- Георефериране
- Кадърът е свързан с координатите на съществуващия запис за място: Международен панаир Пловдив.
- Лиценз
- Public domain
нач. XX в.
Княжеската градина в Пловдив
Исторически кадър на градинска градска среда, свързан със съвременния парк Цар Симеонова градина.
- Място
- Цар Симеонова градина
- Георефериране
- Кадърът е свързан с координатите на съществуващия запис за място: Цар Симеонова градина.
- Лиценз
- Public domain
нач. XX в.
Пощенска картичка „Bahnhof von Plowdiw“
Стара пощенска картичка на пловдивската гара, използвана за тогава/сега сравнение с днешната Централна гара.
- Място
- Централна гара Пловдив
- Георефериране
- Кадърът е свързан с координатите на съществуващия запис за място: Централна гара Пловдив.
- Лиценз
- Public domain
нач. XX в.
Площад Джумая на стара картичка
Стара картичка на площад Джумая, свързана с координатите на площада и римския стадион.
- Място
- Римски стадион
- Георефериране
- Кадърът е свързан с координатите на съществуващия запис за място: Римски стадион.
- Лиценз
- Public domain
нач. XX в.
Гръцката гимназия в Пловдив
Стара картичка на училищна сграда в центъра, свързана със съвременния запис за ОУ „Гео Милев“.
- Място
- Основно училище „Гео Милев“
- Георефериране
- Кадърът е свързан с координатите на съществуващия запис за място: Основно училище „Гео Милев“.
- Лиценз
- Public domain
нач. XX в.
Пощенска картичка с часовниковата кула
Историческа картичка на Сахат тепе и часовниковата кула, свързана с координатите на хълма.
- Място
- Сахат тепе
- Георефериране
- Кадърът е свързан с координатите на съществуващия запис за място: Сахат тепе.
- Лиценз
- Public domain
ок. 1908 г.
Пловдив във фотография на Иван Карастоянов
Панорамен градски архивен кадър, георефериран към центъра на Пловдив за обща историческа ориентация.
- Място
- Пловдив
- Георефериране
- Кадърът е свързан с координатите на съществуващия запис за място: Пловдив.
- Лиценз
- Public domain
1915 г.
Цар-Симеоновата градина през 1915 г.
Архивна картичка от Българската държавна архивна агенция с изглед към Цар-Симеоновата градина.
- Място
- Цар Симеонова градина
- Георефериране
- Кадърът е свързан с координатите на съществуващия запис за място: Цар Симеонова градина.
- Лиценз
- Public domain
1928 г.
Карта на железницата Пловдив - Станимака
Архивна карта от фонда на Българската държавна архивна агенция, използвана като стартов георефериран картографски слой за Пловдив.
- Място
- Пловдив
- Георефериране
- Картата е геореферирана към централния запис за Пловдив; точен растерен контролен слой предстои.
- Лиценз
- Public domain
Тогава/сега сравнения
Тогава · нач. XX в. Сега Гръцката гимназия в Пловдив — тогава/сега
Сравнение между архивния кадър „Гръцката гимназия в Пловдив“ и съвременен свободно лицензиран образ на Основно училище „Гео Милев“.
Тогава · ок. 1880 г. Сега Железопътната гара на Пловдив около 1880 г. — тогава/сега
Сравнение между архивния кадър „Железопътната гара на Пловдив около 1880 г.“ и съвременен свободно лицензиран образ на Централна гара Пловдив.
Тогава · 1958 г. Сега 
Изглед от хотел „Тримонциум“, 1958 г. — тогава/сега
Сравнение между архивния кадър „Изглед от хотел „Тримонциум“, 1958 г.“ и съвременен свободно лицензиран образ на Тримонциум.
Тогава · XX в. Сега 
Кино „Балкан“ в Пловдив — тогава/сега
Сравнение между архивния кадър „Кино „Балкан“ в Пловдив“ и съвременен свободно лицензиран образ на Балкан.
Тогава · нач. XX в. Сега Княжеската градина в Пловдив — тогава/сега
Сравнение между архивния кадър „Княжеската градина в Пловдив“ и съвременен свободно лицензиран образ на Цар Симеонова градина.
Тогава · февруари 1972 г. Сега 
Ламартинова къща - реставрационен архив, 1972 г. — тогава/сега
Сравнение между архивния кадър „Ламартинова къща - реставрационен архив, 1972 г.“ и съвременен свободно лицензиран образ на Ламартинова къща.
Тогава · 1928 г. Сега 
Народната библиотека „Иван Вазов“ след земетресението — тогава/сега
Сравнение между архивния кадър „Народната библиотека „Иван Вазов“ след земетресението“ и съвременен свободно лицензиран образ на Народна библиотека „Иван Вазов“.
Тогава · 17 април 1936 г. Сега 
Османската часовникова кула на Сахат тепе — тогава/сега
Сравнение между архивния кадър „Османската часовникова кула на Сахат тепе“ и съвременен свободно лицензиран образ на Сахат тепе.
Връзки между хората
261Хора
68кметски мандата
8повторни мандати
65връзки наследяване
повторни мандати
- Божидар Здравков 2× 2 кметски мандата
- Георги Джевизов 2× 2 кметски мандата
- д-р Иван Кесяков 2× 2 кметски мандата
- Д-р Иван Чомаков 2× 2 кметски мандата
- инж. Иван Тотев 2× 2 кметски мандата
- Костаки Пеев 2× 2 кметски мандата
- Милош Данов 2× 2 кметски мандата
- Никола Чалъков 3× 3 кметски мандата
Отворени данни и API
Маршрут
- Събития: /api/history/events.json
- Хора: /api/history/people.json
- Връзки между личности: /api/history/person-relationships.json
- Места: /api/history/places.json
- Организации: /api/history/organizations.json
- Източници: /api/history/sources.json
- Архивни обекти: /api/history/archive-items.json
- Двойки тогава/сега: /api/history/then-now-pairs.json
- Първични документи: /api/history/primary-documents.json
- Дълги разкази: /api/history/story-longreads.json
- Образователни ресурси: /api/history/education-resources.json
Сваляне
- JSON: Индекс
- JSON: Събития
- JSON: Хора
- JSON: Връзки между личности
- JSON: Места
- JSON: Организации
- JSON: Източници
- JSON: Архивни обекти
- JSON: Двойки тогава/сега
- JSON: Първични документи
- JSON: Дълги разкази
- JSON: Образователни ресурси
- CSV: Събития
- CSV: Хора
- CSV: Връзки между личности
- CSV: Места
- CSV: Организации
- CSV: Източници
- CSV: Архивни обекти
- CSV: Двойки тогава/сега
- CSV: Първични документи
- CSV: Дълги разкази
- CSV: Образователни ресурси