Римски период, II в.
Античен стадион
Една от най-големите постройки на римския Филипопол, изградена през II век при император Адриан и по образец на стадиона в Делфи. Дълъг около 240 метра, той е побирал до 30 000 зрители за атлетически игри, организирани от провинциалното събрание на Тракия — игри, които градският монетен двор отбелязва върху монетите си. Днес е разкрита само северната извивка с 14 реда седалки под площад Джумая; останалото е под съвременния град.
Разказ за мястото
Как да четем това място
Античният стадион на Филипопол е сред най-големите и най-добре запазени римски съоръжения на Балканите. Дълъг около четвърт километър, той е побирал до 30 000 зрители и днес лежи скрит под Главната улица на Пловдив.
- Построен
- нач. II в. сл.н.е.
- Дължина
- ≈ 240–250 м
- Места
- до 30 000
Арена за игри
Стадионът е построен в началото на II в. сл.н.е., при император Адриан (117–138 г.), когато Филипопол е столица на римската провинция Тракия. Необичайно за времето си, съоръжението е разположено вътре в укрепения град, а не извън стените му.
Източникова следа: Wikipedia — Stadium of Philippopolis ↗Размери и места
Пистата е дълга около 240–250 м и широка близо 50 м. Зрителите са се настанявали на 14 реда каменни седалки, прорязани от стъпаловидни проходи; мраморните блокове са високи 40 см и широки 75 см, с украса във вид на лъвски лапи по предния ръб. Извитият северен край — сфендоната — е имал мраморни седалки с облегалки на най-горния ред.
Източникова следа: Wikipedia — Stadium of Philippopolis ↗Игри, императори и монети
Тук се провеждали атлетически състезания по образец на Питийските игри. При посещението на Каракала през 214 г. игрите са преименувани на „Александрийски“, а при Елагабал през 218 г. — на „Кендрисийски“. Монетарницата на Тримонциум увековечила игрите върху монети с образите на императори и атлети.
Източникова следа: Wikipedia — Stadium of Philippopolis ↗Какво се вижда днес
Частично възстановената северна сфендона е открита на площад „Джумаята“ и е сред най-разпознаваемите символи на града. По-голямата част от стадиона остава под Главната пешеходна улица и в избите на магазините; цифрова 3D реконструкция помага да се види цялото съоръжение.
Източникова следа: Wikipedia — Stadium of Philippopolis ↗Датиране
Римски период, II в.
Източникова следа: Wikipedia — Plovdiv ↗Архитект/строител
не е идентифициран в текущия публичен източник
Източникова следа: Wikipedia — Plovdiv ↗Днешен статус
Публично описан исторически обект; подробен статус за посещение предстои да бъде проверен.
Отвори карта ↗Публичен запис в Wikidata
- Тип
- музей
- Начало
- 100
- Местоположение
- Пловдив
Следи и доказателства
-
Описание и исторически контекст за Античен стадион.
Източникова следа: Wikipedia — Plovdiv ↗ -
Координати за Античен стадион.
Източникова следа: Координати (Wikidata) · Ancient Stadium ↗ -
Медия и лиценз за Античен стадион: Stadio romano.jpg.
Източникова следа: Wikimedia Commons — Stadio romano.jpg ↗
Текущ статус
Публично описан исторически обект; подробен статус за посещение предстои да бъде проверен.
Собственост, грижа и институции
Институционалният контекст минава през Община Пловдив и Общински съвет — Пловдив. Това не е автоматично история на собствеността, а проверима следа за публична грижа, памет или управление.
- Община Пловдив
- Общински съвет — Пловдив
Свързани личности
Няма посочени личности в текущата база.
Посещение и ориентация
- Координати
- 42.14757, 24.74802 · wikidata_coordinate
- Дата/строеж
- Римски период, II в.
- Архитект/строител
- не е идентифициран в текущия публичен източник
Пълен поток от събития
Всички 2 свързани събития са групирани по тип запис.
historical_timeline 1 записа
-
Изграждане на Античния стадион
По времето на император Адриан е построен стадионът — около 240 на 50 метра, с капацитет за близо 30 000 зрители.
municipal_programme 1 записа
-
Инфраструктурни обекти, свързани с приемането на балирани отпадъци
Решение №32 от 2011 г. изменя решения от 2009 г. за приемане на 100 000 тона балирани отпадъци от Столична община в депото при Цалапица. Списъкът с целеви средства е коригиран, включително проект за 5,01 млн. лв. и спортни обекти като стадион „Христо Ботев“, басейн „Младост“, стадион „Пловдив“, гребния канал, квартал „Изгрев“ и стадион „Локомотив“.
Около това място
Свързаните места показват, че този обект работи като част от по-широка градска система: Пловдив.
Тогава/сега
Тогава Референтна снимка Разкриване на Античния стадион - кадър 1 — тогава/сега
Сравнение между архивния кадър „Разкриване на Античния стадион - кадър 1“ и съвременен свободно лицензиран образ на Античен стадион.
Редакторска проверка: Тази двойка от историческо изображение и референтна снимка е автоматично подготвена и е показана като временна справка; независима редакторска проверка на визуалното съответствие, информацията за лиценза и авторството и контекста все още предстои.
- Съвпадение
- същото място, приблизителна гледна точка
- Тогава
- Кредит: Realsteel007 Медиен файл CC BY 4.0 достъп 2026-06-19
- Референтна снимка
- Кредит: Robot8A Медиен файл CC BY-SA 4.0 достъп 2026-07-09
Архив за мястото
разкриване, XX в.
Разкриване на Античния стадион - кадър 1
Фотографски архивен материал за разкриването на Античния стадион.
Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.
Източник: Wikimedia Commons — Razkrivane stadion.jpg ↗
разкриване, XX в.
Разкриване на Античния стадион - кадър 2
Втори архивен кадър от разкриването на Античния стадион.
Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.
Източник: Wikimedia Commons — Razkrivane stadion2.jpg ↗