Градът по квартали
Кварталите на града като живи исторически пластове: от махалите на Филибе до панелна „Тракия“. Всяко твърдение стъпва на посочен източник, а празнините са назовани честно.
Няма квартал по тези критерии — изчистете търсенето или филтрите.
Модерна епоха Юг
бежанските квартали от 20-те години
Южно от жп линията две кварталски имена пазят паметта на бежанската вълна след Първата световна война: „Беломорски“ — по Беломорска Тракия, и „Вардарски“ — по Вардарска Македония. Кварталите се оформят през 20-те години, когато хиляди прокудени български семейства се заселват в южния край на Пловдив.
Модерна епоха Север
кварталът, кръстен на захарната индустрия на Кършияка
В западния край на Кършияка, между жп линията за Филипово и бул. „Васил Априлов“, кварталът „Захарна фабрика“ носи името на съседната фабрика за захарни изделия „Кристал“. Оформя се през втората половина на 30-те години на XX век като работнически квартал на индустриалния северен бряг.
Социалистическа епоха Изток
късносоциалистическият изток — панели и 22 етажа
Най-източният урбанизиран квартал на Пловдив е строен в края на 70-те години на XX век: ниски панелни блокове и кули до 22 етажа на южния бряг на Марица, на изток от Столипиново. Днес кварталът разчита на своите училища, детски градини и шест автобусни линии към центъра.
Възраждане Модерна епоха Център
кварталът на изчезналото тепе и на пивоварната
Източно от центъра, между булевардите „Мария Луиза“ и „Христо Ботев“, Каменица носи името на изчезнало възвишение, от което през XVIII–XIX век се вади строителен камък. Тук от 1881 г. вари бира едноименната пивоварна — една от най-старите индустрии на града, а на южния му край е стадионът на „Ботев“.
Османска епоха Възраждане Център
занаятчийският „капан“ от улички, днес творческият квартал
Кварталът между Джумая джамия и Стария град носи плана си от османския пазарен град: тесни улици с имена на занаяти, които се преплитат като капан. Към 1652 г. дюкяните тук наброяват около 880, а след десетилетия упадък през 2014–2019 г. Капана се превърна в квартала на творческите индустрии.
Османска епоха Социалистическа епоха Юг
селото от 1477 г., станало южен квартал
Документирано още през 1477 г., Коматево е било село на християни-войнугани с привилегии в Османската империя — грижели са се за конете при султанските походи. Присъединено към Пловдив през 1969 г., днес то пази селската си структура, трите си храма на три изповедания и следите на раннохристиянска базилика от V век.
Османска епоха Модерна епоха Север
„отсрещният бряг“ — Пловдив на север от Марица
Северният бряг на Марица се заселва трайно от началото на XVI век и до днес носи турското си име — „отсрещната страна“. През вековете тук се редуват сефарадски и арменски общности, българските махали на XIX век, а след това панаирът, хотелите и индустрията, които обръщат града на север.
Модерна епоха Юг
„Малкият Париж“ — тухларната, бежанците и бетонният мост
Южно от жп линията кварталът израства около тухларната фабрика на Павел Калпакчиев от 1896 г., а през 20-те години приема хиляди тракийски бежанци. Име като закачка и като копнеж — „малкият Париж“ на работническия Пловдив, свързан с центъра чак през 1928 г. с Бетонния мост.
Възраждане Център
кварталът на градините между два моста
Между Гердижка мост и Гребната база, от южния бряг на Марица до склоновете на Бунарджика и Сахат тепе, се простира Мараша — някогашна зона на зеленчукови градини и чифлици. Възрожденската църква „Св. Георги“ с училището ѝ е била средище на църковно-националните борби и на българската просвета в квартала.
Социалистическа епоха Запад
кварталът около най-високото тепе — от светилището до детската железница
Най-високото пловдивско тепе (307 м), в древността хълм на нимфите с храм на Аполон Кендрисийски, в османско време Джендем тепе — „адският хълм“, получава днешното си име от младежките бригади, залесили го през 1948 г. Около него, в западния край на града, живее едноименният квартал с Медицинския университет и детската железница по южния склон.
Модерна епоха Социалистическа епоха Запад
селото Мичкюр, толстоистката колония и западният край
Най-западният квартал на Пловдив е бивше село: до 1934 г. се казва Мичкюр, а през 1969 г. е присъединен към града. Най-любопитната страница от историята му е толстоистката земеделска колония, която от 1926 г. обработва 264 декара край селото — по-късно земята ѝ ляга в основите на местното ТКЗС.
Социалистическа епоха Запад
западният квартал между Джендем тепе и Гребната база
Между западните склонове на Младежкия хълм, жп линията за София и парка на Гребната база лежи „Христо Смирненски“ — квартал на два строителни пласта: тухлените кооперации от 50-те и 60-те години и панелните блокове от 60-те до 80-те, разделени от улица „Царевец“.
Възраждане Център
шест хилядолетия град върху три хълма
Архитектурно-историческият резерват върху Небет, Джамбаз и Таксим тепе е най-старото обитавано ядро на Пловдив: селище от около 4000 г. пр. Хр., античен акропол и възрожденски къщи в един квартал. Днес резерватът покрива около 35 хектара и от 2004 г. е в индикативната листа на ЮНЕСКО.
Модерна епоха Социалистическа епоха Изток
кварталът, който градът създаде през 1889 г. — и продължава да дължи
Столипиново започва с решение на Пловдивския общински съвет от 1889 г. да пресели около 350 роми от града в „ново село“ на два километра източно. Днес тук живеят десетки хиляди души — мюсюлмански и християнски ромски общности, много от които се самоопределят като турци. Кварталът е неотделима част от историята на Пловдив: тя включва и общинските решения, и наводнението от 1957 г., и панелните блокове, и продължаващите неравенства.
Социалистическа епоха Изток
панелният град от 70-те — 252 блока, 60 000 съседи
Проектиран през 1968 г. от екипа на арх. Иван Попов, за да реши жилищната криза на растящия Пловдив, комплексът „Тракия“ започва да се строи през 1973 г. Днес това е третият по големина панелен район в България: 252 блока със 770 входа в 13 микрорайона, около 60 000 жители, парк „Лаута“ и своя собствена градска идентичност.
Модерна епоха Север
кварталът при северния жп възел
В северния край на Кършияка бившето село Филипово живее около своя жп възел: гарата на линията Пловдив–Бургас отваря на 25 май 1915 г. и събира разклоненията към Карлово, Панагюрище и Съединение, а през 1970 г. до нея застава автогара „Север“. Селската история отпреди гарата е почти недокументирана в публичните източници.
Османска епоха Център
оцелялата османска махала под Небет тепе
Между Понеделник пазара, Стария град и булевардите на изток оцелява квартал с махленска структура от XV век. Векове наред тук живеят заедно българи, арменци, турци и роми — днес повечето жители се самоопределят като турци, а под улиците личат следи от Източната порта на античния град.
Кварталните записи преизползват съществуващи места, разкази и източници; където документацията е откъслечна, това е казано изрично.