← Всички квартали

Османска епоха · Модерна епоха

Кършияка

„отсрещният бряг“ — Пловдив на север от Марица

Северният бряг на Марица се заселва трайно от началото на XVI век и до днес носи турското си име — „отсрещната страна“. През вековете тук се редуват сефарадски и арменски общности, българските махали на XIX век, а след това панаирът, хотелите и индустрията, които обръщат града на север.

Кършияка
Boyan.prodanov Public domain

Защо този квартал е важен

Кършияка е половината от историята на Пловдив, която повечето посетители пропускат: градът отвъд реката, където кервани, панаири и индустрия пет века теглят Пловдив на север. От сефарадските и арменските заселници до панаирните палати и панелите — това е кварталът на пристиганията.

За посетителя

Какво да видите
Покритият Панаирен мост, панаирният ансамбъл с хотелите и „Св. Иван Рилски“ сред жилищните улици.
Колко време
Два часа пеша; повече по време на панаирно изложение.
Кога да дойдете
Следобед — реката и мостът са най-хубави на ниско слънце.
Храна наблизо
Заведения по моста и около хотелите; северните улици са жилищни.

Откъде идва името

От турското karşı yaka — „отсрещната страна/бряг“: кварталът е отвъд реката спрямо стария град.

Други имена: Отсрещната страна (буквалният превод на турското име) ; Район „Северен“ (административното име днес)

Как да стигнете

Пеша по покрития Панаирен мост от центъра (10 минути от Джумая) или с автобусите по бул. „Цар Борис III Обединител“.

Точките показват приблизително разположение, а не официални граници.

Хронология на квартала

  1. началото на XVI век

    Заселване отвъд моста

    Край Шахбедин моста израстват първите постройки — сред тях голям хан-конюшня за стотици коне и камили от кервана към Цариград.

  2. XVI–XVII век

    Общностите на брега

    На северния бряг се установяват сефарадски евреи, а през XVII век — арменски преселници; през XVIII–XIX век кварталът добива български облик.

  3. 1892 г.

    Изложението

    Първото българско земеделско-промишлено изложение поставя началото на панаирната традиция, която по-късно трайно се настанява на северния бряг.

  4. 1931 г.

    „Св. Иван Рилски“

    Кварталната църква „Св. Иван Рилски“ е построена — енорийският център на междувоенна Кършияка.

  5. 1995 г.

    Район „Северен“

    Границите на днешния административен район са установени със закон; Кършияка остава народното име на целия северен бряг.

Хора, общности и институции

  • Общност

    Сефаради и арменци

    Първите големи общности на брега — от XVI и XVII век.

  • Институция

    Международният панаир

    От изложението през 1892 г. до панаирните палати — икономическият магнит на севера.

  • Вяра

    „Св. Иван Рилски“

    Енорийската църква от 1931 г., сърцето на междувоенния квартал.

  • Индустрия

    Панаирните хотели

    „Марица“, „Новотел“, „Санкт Петербург“ — бетонният хоризонт на модерната Кършияка.

Ключови места

Тогава и сега

Маршрути през квартала