Османска епоха · Модерна епоха
Кършияка
„отсрещният бряг“ — Пловдив на север от Марица
Северният бряг на Марица се заселва трайно от началото на XVI век и до днес носи турското си име — „отсрещната страна“. През вековете тук се редуват сефарадски и арменски общности, българските махали на XIX век, а след това панаирът, хотелите и индустрията, които обръщат града на север.
Откъде идва името
От турското karşı yaka — „отсрещната страна/бряг“: кварталът е отвъд реката спрямо стария град.
Как да стигнете
Пеша по покрития Панаирен мост от центъра (10 минути от Джумая) или с автобусите по бул. „Цар Борис III Обединител“.
Хронология на квартала
-
началото на XVI век
Заселване отвъд моста
Край Шахбедин моста израстват първите постройки — сред тях голям хан-конюшня за стотици коне и камили от кервана към Цариград.
-
XVI–XVII век
Общностите на брега
На северния бряг се установяват сефарадски евреи, а през XVII век — арменски преселници; през XVIII–XIX век кварталът добива български облик.
-
1892 г.
Изложението
Първото българско земеделско-промишлено изложение поставя началото на панаирната традиция, която по-късно трайно се настанява на северния бряг.
-
1931 г.
„Св. Иван Рилски“
Кварталната църква „Св. Иван Рилски“ е построена — енорийският център на междувоенна Кършияка.
-
1995 г.
Район „Северен“
Границите на днешния административен район са установени със закон; Кършияка остава народното име на целия северен бряг.