8 мин четене
Панаирният град: изложение, индустрия и модерност
От първото земеделско-промишлено изложение през 1892 г. до следвоенното възстановяване на панаира, Пловдив изгражда публичен образ на град на обмен и икономика.
01
1892 г. като публично начало
Записите за първото земеделско-промишлено изложение и първия международен панаир показват как Пловдив се представя като място на обмен. Архивните изображения не са само илюстрации: те помагат да се види мащабът на събитието и начинът, по който икономиката става публичен спектакъл.
02
Институция и градски образ
Международният панаир е институция, но също и градски образ. Той свързва инфраструктура, посетители, бизнес и публични пространства. Когато записите показват източник, координати и медия заедно, читателят може да види защо панаирът е повече от годишно събитие.
03
Следвоенно възстановяване
Следвоенният запис за възстановяването на панаира показва как градската икономика и общинската политика се преплитат. Тук източникът е историческо изследване за инфраструктурата и общината, затова разказът остава внимателен: той използва панаира като контекст за модерния град, не като самостоятелна бюджетна таблица.
Всички разкази
7 мин четене
1928: земетресението, щетите и визуалната памет
Архивните изображения от земетресението край Чирпан и щетите в Пловдив показват как бедствието се превръща в източник за градска уязвимост и възстановяване.
9 мин четене
От Европейски месец на културата до Европейска столица на културата
1999 и 2019 г. показват как Пловдив използва културни програми, сцени и европейски рамки, за да разкаже себе си пред по-широка публика.
8 мин четене
Старинен Пловдив като проект: реставрация, администрация и памет
Разказ за специализираното управление Старинен Пловдив, Ламартиновата къща и начина, по който реставрацията превръща квартала в публична историческа сцена.