8 мин четене
Следвоенният град: инфраструктура, жилища и общински програми
След 1944 г. Пловдив се описва през програми за благоустройство, висше образование, панаира и петгодишни градски планове, но старите левови стойности трябва да се четат внимателно.
01
Смяна на власт и градска програма
Записът за 9 септември 1944 г. и последвалата следвоенна програма показват как политическата промяна влиза в градската администрация. Това не е само списък от дати; то е рамка за разбиране на публични работи, общинско планиране и нови институционални приоритети.
02
Образование, панаир, инфраструктура
Общинското финансиране за висше училище и възстановяването на панаира показват, че следвоенният град мисли едновременно за образование, икономика и градска видимост. Източникът дава исторически контекст, но стойностите са номинални и не трябва да се сравняват директно със съвременни бюджети.
03
Петгодишен план и видимият град
Петгодишната градска програма за жилища и инфраструктура е запис, който показва общинското планиране като продължителен процес. Архивният поглед от Тримонциум не доказва програмата сам по себе си, но помага да се мисли как планирането променя хоризонта, улиците и градската панорама.
Всички разкази
7 мин четене
1928: земетресението, щетите и визуалната памет
Архивните изображения от земетресението край Чирпан и щетите в Пловдив показват как бедствието се превръща в източник за градска уязвимост и възстановяване.
9 мин четене
От Европейски месец на културата до Европейска столица на културата
1999 и 2019 г. показват как Пловдив използва културни програми, сцени и европейски рамки, за да разкаже себе си пред по-широка публика.
8 мин четене
Панаирният град: изложение, индустрия и модерност
От първото земеделско-промишлено изложение през 1892 г. до следвоенното възстановяване на панаира, Пловдив изгражда публичен образ на град на обмен и икономика.