Всички места

През всички епохи

Пловдив

Град Пловдив е основният пространствен запис за събития, които са свързани с целия град, а не с конкретна сграда, улица или археологически обект.

Отвори карта
Пловдив
Ilia Markov from Sofia, Bulgaria · CC BY-SA 2.0 Лиценз на изображение

Разказ за мястото

Как да четем това място

Пловдив е един от най-старите непрекъснато обитавани градове в Европа — тракийска Евмолпия, римски Тримонциум, възрожденски Филибе, а днес вторият по големина град на България.

Преименуван
342 г. пр.н.е.
Във България
2-ри по големина
ЕСК
2019 г.

Осем хилядолетия живот

Селищният живот по хълмовете на Пловдив датира от хилядолетия преди новата ера. Градът израства от тракийската Евмолпия, която Филип II Македонски завладява през 342 г. пр.н.е. и преименува на Филипопол.

Източникова следа: Wikipedia — Plovdiv ↗

Тримонциум и Филибе

При римляните градът става Тримонциум — столица на провинция Тракия, с театър, стадион и форум. През османския период е известен като Филибе, а през XIX в. се превръща в средище на Българското възраждане и търговията.

Източникова следа: Wikipedia — Plovdiv ↗

Градът днес

Днес Пловдив е вторият по големина град на България и важен културен център; през 2019 г. той е Европейска столица на културата. Всяко място в този справочник е част от неговите наслоени пластове.

Източникова следа: Wikipedia — Plovdiv ↗
Днес и какво да гледате

Днешен статус

Съвременен град и общински център; използва се като обща пространствена връзка в историческата база.

Отвори карта ↗

Публичен запис в Wikidata

град в община Пловдив, обл. Пловдив

Тип
общински център, областен център и град в България
Wikidata запис ↗ Уикипедия: Пловдив ↗

Следи и доказателства

Текущ статус

Съвременен град и общински център; използва се като обща пространствена връзка в историческата база.

Собственост, грижа и институции

Институционалният контекст минава през Община Пловдив, Общински съвет — Пловдив, Регионален исторически музей — Пловдив и Международен панаир Пловдив +1. Това не е автоматично история на собствеността, а проверима следа за публична грижа, памет или управление.

  • Община Пловдив
  • Общински съвет — Пловдив
  • Регионален исторически музей — Пловдив
  • Международен панаир Пловдив
  • Фондация Пловдив 2019

Свързани личности

Личностите, свързани с това място, помагат историята да се прочете през биографии, събития и градска памет: Албена Брънзова-Димитрова, Александра Монеджикова, Александра Начева и Александрина Найденова +258.

Посещение и ориентация

Координати
42.14209, 24.74145 · city_centroid
Дата/строеж
През всички епохи
Архитект/строител
не е идентифициран в текущия публичен източник
Отвори карта

Пълен поток от събития

Всички 336 свързани събития са групирани по тип запис.

notable_person_birth 203 записа

  1. Раждане на Хафъз Ахмед паша

    Родното място на Хафъз Ахмед паша е Пловдив; годината на раждане е 1564 г.

  2. Раждане на Евгений II Константинополски

    Родното място на Евгений II Константинополски е Пловдив; годината на раждане е 1780 г.

  3. Раждане на Георгиос Клеовулос

    Родното място на Георгиос Клеовулос е Пловдив; годината на раждане е 1785 г.

  4. Раждане на Станислав Доспевски

    Родното място на Станислав Доспевски е Пловдив; годината на раждане е 1823 г.

  5. Раждане на Иван Евстратиев Гешов

    Родното място на Иван Евстратиев Гешов е Пловдив; годината на раждане е 1849 г.

  6. Раждане на Константин Стоилов

    Родното място на Константин Стоилов е Пловдив; годината на раждане е 1853 г.

  7. Раждане на Иван Мърквичка

    Родното място на Иван Мърквичка е Пловдив; годината на раждане е 1856 г.

  8. Раждане на Ахмед Хилми от Пловдив

    Родното място на Ахмед Хилми от Пловдив е Пловдив; годината на раждане е 1865 г.

  9. Раждане на Мери Хаскел

    Родното място на Мери Хаскел е Пловдив; годината на раждане е 1869 г.

  10. Раждане на Панайот Пипков

    Родното място на Панайот Пипков е Пловдив; годината на раждане е 1871 г.

  11. Раждане на Мария Тороманова-Хмелик

    Родното място на Мария Тороманова-Хмелик е Пловдив; годината на раждане е 1876 г.

  12. Раждане на Христос Цигиридис

    Родното място на Христос Цигиридис е Пловдив; годината на раждане е 1877 г.

  13. Раждане на Михаил Герджиков

    Родното място на Михаил Герджиков е Пловдив; годината на раждане е 1877 г.

  14. Раждане на Бигалъ Мехмет Чавуш

    Родното място на Бигалъ Мехмет Чавуш е Пловдив; годината на раждане е 1878 г.

  15. Раждане на Енис Акайген

    Родното място на Енис Акайген е Пловдив; годината на раждане е 1880 г.

  16. Раждане на Али Ръза Артунгкал

    Родното място на Али Ръза Артунгкал е Пловдив; годината на раждане е 1881 г.

  17. Раждане на Елисавета Консулова-Вазова

    Родното място на Елисавета Консулова-Вазова е Пловдив; годината на раждане е 1881 г.

  18. Раждане на Георги Атанасов

    Родното място на Георги Атанасов е Пловдив; годината на раждане е 1882 г.

  19. Раждане на Йосафат Шишков

    Родното място на Йосафат Шишков е Пловдив; годината на раждане е 1884 г.

  20. Раждане на Александра Монеджикова

    Родното място на Александра Монеджикова е Пловдив; годината на раждане е 1889 г.

  21. Раждане на Борис Грежов

    Родното място на Борис Грежов е Пловдив; годината на раждане е 1889 г.

  22. Раждане на Павел Патев

    Родното място на Павел Патев е Пловдив; годината на раждане е 1889 г.

  23. Раждане на Стоян Загорчинов

    Родното място на Стоян Загорчинов е Пловдив; годината на раждане е 1889 г.

  24. Раждане на Константин Лукаш

    Родното място на Константин Лукаш е Пловдив; годината на раждане е 1890 г.

  25. Раждане на Кемал Яшънкълъч

    Родното място на Кемал Яшънкълъч е Пловдив; годината на раждане е 1891 г.

  26. Раждане на Арманд Токатян

    Родното място на Арманд Токатян е Пловдив; годината на раждане е 1894 г.

  27. Раждане на Апостолос Николаидис

    Родното място на Апостолос Николаидис е Пловдив; годината на раждане е 1896 г.

  28. Раждане на Цанко Лавренов

    Родното място на Цанко Лавренов е Пловдив; годината на раждане е 1896 г.

  29. Раждане на Златю Бояджиев

    Родното място на Златю Бояджиев е Пловдив; годината на раждане е 1903 г.

  30. Раждане на Георги Караславов

    Родното място на Георги Караславов е Пловдив; годината на раждане е 1904 г.

  31. Раждане на Едуард Фрьолих Хаскел

    Родното място на Едуард Фрьолих Хаскел е Пловдив; годината на раждане е 1906 г.

  32. Раждане на Боян Петканчин

    Родното място на Боян Петканчин е Пловдив; годината на раждане е 1907 г.

  33. Раждане на Анри Калеф

    Родното място на Анри Калеф е Пловдив; годината на раждане е 1910 г.

  34. Раждане на Кераца Висулчева

    Родното място на Кераца Висулчева е Пловдив; годината на раждане е 1911 г.

  35. Раждане на Мара Малеева-Живкова

    Родното място на Мара Малеева-Живкова е Пловдив; годината на раждане е 1911 г.

  36. Раждане на Богдан Добранов

    Родното място на Богдан Добранов е Пловдив; годината на раждане е 1914 г.

  37. Раждане на Борис Христов

    Родното място на Борис Христов е Пловдив; годината на раждане е 1914 г.

  38. Раждане на Иван Костов

    Родното място на Иван Костов е Пловдив; годината на раждане е 1914 г.

  39. Раждане на Димитър Сагаев

    Родното място на Димитър Сагаев е Пловдив; годината на раждане е 1915 г.

  40. Раждане на Павел Джиджов

    Родното място на Павел Джиджов е Пловдив; годината на раждане е 1919 г.

  41. Раждане на Генко Рашков

    Родното място на Генко Рашков е Пловдив; годината на раждане е 1920 г.

  42. Раждане на Анжел Вагенщайн

    Родното място на Анжел Вагенщайн е Пловдив; годината на раждане е 1922 г.

  43. Раждане на Ваклуш Толев

    Родното място на Ваклуш Толев е Пловдив; годината на раждане е 1923 г.

  44. Раждане на Нанка Серкеджиева

    Родното място на Нанка Серкеджиева е Пловдив; годината на раждане е 1925 г.

  45. Раждане на Христо Христов

    Родното място на Христо Христов е Пловдив; годината на раждане е 1926 г.

  46. Раждане на Васил Мирчев

    Родното място на Васил Мирчев е Пловдив; годината на раждане е 1927 г.

  47. Раждане на Исак Паси

    Родното място на Исак Паси е Пловдив; годината на раждане е 1928 г.

  48. Раждане на Михаил Симеонов

    Родното място на Михаил Симеонов е Пловдив; годината на раждане е 1929 г.

  49. Раждане на Милко Бобоцов

    Родното място на Милко Бобоцов е Пловдив; годината на раждане е 1931 г.

  50. Раждане на Станчо Станчев

    Родното място на Станчо Станчев е Пловдив; годината на раждане е 1932 г.

  51. Раждане на Марцел Коен

    Родното място на Марцел Коен е Пловдив; годината на раждане е 1933 г.

  52. Раждане на Никола Пъдевски

    Родното място на Никола Пъдевски е Пловдив; годината на раждане е 1933 г.

  53. Раждане на Иван Андонов

    Родното място на Иван Андонов е Пловдив; годината на раждане е 1934 г.

  54. Раждане на Крикор Азарян

    Родното място на Крикор Азарян е Пловдив; годината на раждане е 1934 г.

  55. Раждане на Йоан Левиев

    Родното място на Йоан Левиев е Пловдив; годината на раждане е 1934 г.

  56. Раждане на Емануел Зисман

    Родното място на Емануел Зисман е Пловдив; годината на раждане е 1935 г.

  57. Раждане на Асен Кисимов

    Родното място на Асен Кисимов е Пловдив; годината на раждане е 1936 г.

  58. Раждане на Румен Гашаров

    Родното място на Румен Гашаров е Пловдив; годината на раждане е 1936 г.

  59. Раждане на Георги Трингов

    Родното място на Георги Трингов е Пловдив; годината на раждане е 1937 г.

  60. Раждане на Милчо Левиев

    Родното място на Милчо Левиев е Пловдив; годината на раждане е 1937 г.

  61. Раждане на Димитър Галинчев

    Родното място на Димитър Галинчев е Пловдив; годината на раждане е 1938 г.

  62. Раждане на Жорж Ганчев

    Родното място на Жорж Ганчев е Пловдив; годината на раждане е 1939 г.

  63. Раждане на Пейчо Пеев

    Родното място на Пейчо Пеев е Пловдив; годината на раждане е 1940 г.

  64. Раждане на Динко Дерменджиев

    Родното място на Динко Дерменджиев е Пловдив; годината на раждане е 1941 г.

  65. Раждане на Костадин Тилев

    Родното място на Костадин Тилев е Пловдив; годината на раждане е 1942 г.

  66. Раждане на Стефан Чалгаджиев

    Родното място на Стефан Чалгаджиев е Пловдив; годината на раждане е 1942 г.

  67. Раждане на Георги Попов

    Родното място на Георги Попов е Пловдив; годината на раждане е 1944 г.

  68. Раждане на Цветана Манева

    Родното място на Цветана Манева е Пловдив; годината на раждане е 1944 г.

  69. Раждане на Мария Нейкова

    Родното място на Мария Нейкова е Пловдив; годината на раждане е 1945 г.

  70. Раждане на Стойка Миланова

    Родното място на Стойка Миланова е Пловдив; годината на раждане е 1945 г.

  71. Раждане на Лиляна Томова

    Родното място на Лиляна Томова е Пловдив; годината на раждане е 1946 г.

  72. Раждане на Мони Овадия

    Родното място на Мони Овадия е Пловдив; годината на раждане е 1946 г.

  73. Раждане на Ненко Добрев

    Родното място на Ненко Добрев е Пловдив; годината на раждане е 1946 г.

  74. Раждане на Пандо Пандов

    Родното място на Пандо Пандов е Пловдив; годината на раждане е 1946 г.

  75. Раждане на Петър Стойчев

    Родното място на Петър Стойчев е Пловдив; годината на раждане е 1946 г.

  76. Раждане на Евдокия Пандезова

    Родното място на Евдокия Пандезова е Пловдив; годината на раждане е 1947 г.

  77. Раждане на Христо Бонев

    Родното място на Христо Бонев е Пловдив; годината на раждане е 1947 г.

  78. Раждане на Росица Петкова

    Родното място на Росица Петкова е Пловдив; годината на раждане е 1947 г.

  79. Раждане на Бисер Бояджиев

    Родното място на Бисер Бояджиев е Пловдив; годината на раждане е 1948 г.

  80. Раждане на Божидар Пампулов

    Родното място на Божидар Пампулов е Пловдив; годината на раждане е 1949 г.

  81. Раждане на Матей Пампулов

    Родното място на Матей Пампулов е Пловдив; годината на раждане е 1949 г.

  82. Раждане на Мария Вергова-Петкова

    Родното място на Мария Вергова-Петкова е Пловдив; годината на раждане е 1950 г.

  83. Раждане на Кунчо Кунчев

    Родното място на Кунчо Кунчев е Пловдив; годината на раждане е 1951 г.

  84. Раждане на Борис Комитов

    Родното място на Борис Комитов е Пловдив; годината на раждане е 1952 г.

  85. Раждане на Петър Стоянов

    Родното място на Петър Стоянов е Пловдив; годината на раждане е 1952 г.

  86. Раждане на Ася Златкова

    Родното място на Ася Златкова е Пловдив; годината на раждане е 1953 г.

  87. Раждане на Иванка Ванчева

    Родното място на Иванка Ванчева е Пловдив; годината на раждане е 1953 г.

  88. Раждане на Славик Табаков

    Родното място на Славик Табаков е Пловдив; годината на раждане е 1953 г.

  89. Раждане на Божидар Миленков

    Родното място на Божидар Миленков е Пловдив; годината на раждане е 1954 г.

  90. Раждане на Христо Смоленов

    Родното място на Христо Смоленов е Пловдив; годината на раждане е 1954 г.

  91. Раждане на Нонка Матова

    Родното място на Нонка Матова е Пловдив; годината на раждане е 1954 г.

  92. Раждане на Георги Дерменджиев

    Родното място на Георги Дерменджиев е Пловдив; годината на раждане е 1955 г.

  93. Раждане на Пламен Димов

    Родното място на Пламен Димов е Пловдив; годината на раждане е 1955 г.

  94. Раждане на Димитър Радев

    Родното място на Димитър Радев е Пловдив; годината на раждане е 1956 г.

  95. Раждане на Соломон Паси

    Родното място на Соломон Паси е Пловдив; годината на раждане е 1956 г.

  96. Раждане на Емма Тахмизян

    Родното място на Емма Тахмизян е Пловдив; годината на раждане е 1957 г.

  97. Раждане на Любомир Любенов

    Родното място на Любомир Любенов е Пловдив; годината на раждане е 1957 г.

  98. Раждане на Николай Маринчешки

    Родното място на Николай Маринчешки е Пловдив; годината на раждане е 1957 г.

  99. Раждане на Петър Лазаров

    Родното място на Петър Лазаров е Пловдив; годината на раждане е 1958 г.

  100. Раждане на Емил Стоянов

    Родното място на Емил Стоянов е Пловдив; годината на раждане е 1959 г.

  101. Раждане на Марияна Сербезова

    Родното място на Марияна Сербезова е Пловдив; годината на раждане е 1959 г.

  102. Раждане на Петър Запрянов

    Родното място на Петър Запрянов е Пловдив; годината на раждане е 1959 г.

  103. Раждане на Жан Виденов

    Родното място на Жан Виденов е Пловдив; годината на раждане е 1959 г.

  104. Раждане на Ангелина Михайлова

    Родното място на Ангелина Михайлова е Пловдив; годината на раждане е 1960 г.

  105. Раждане на Атанас Младенов

    Родното място на Атанас Младенов е Пловдив; годината на раждане е 1960 г.

  106. Раждане на Люба Лукова

    Родното място на Люба Лукова е Пловдив; годината на раждане е 1960 г.

  107. Раждане на Атанас Хранов

    Родното място на Атанас Хранов е Пловдив; годината на раждане е 1961 г.

  108. Раждане на Аян Садъков

    Родното място на Аян Садъков е Пловдив; годината на раждане е 1961 г.

  109. Раждане на Илия Желев

    Родното място на Илия Желев е Пловдив; годината на раждане е 1961 г.

  110. Раждане на Жанет Спасова

    Родното място на Жанет Спасова е Пловдив; годината на раждане е 1962 г.

  111. Раждане на Юрий Щерк

    Родното място на Юрий Щерк е Пловдив; годината на раждане е 1962 г.

  112. Раждане на Благовест Белев

    Родното място на Благовест Белев е Пловдив; годината на раждане е 1963 г.

  113. Раждане на Георги Георгиев

    Родното място на Георги Георгиев е Пловдив; годината на раждане е 1963 г.

  114. Раждане на Георги Йорданов

    Родното място на Георги Йорданов е Пловдив; годината на раждане е 1963 г.

  115. Раждане на Нина Хаджиянкова

    Родното място на Нина Хаджиянкова е Пловдив; годината на раждане е 1963 г.

  116. Раждане на Александър Христов

    Родното място на Александър Христов е Пловдив; годината на раждане е 1964 г.

  117. Раждане на Александър Секулов

    Родното място на Александър Секулов е Пловдив; годината на раждане е 1964 г.

  118. Раждане на Христо Колев

    Родното място на Христо Колев е Пловдив; годината на раждане е 1964 г.

  119. Раждане на Константин Митев

    Родното място на Константин Митев е Пловдив; годината на раждане е 1964 г.

  120. Раждане на Милко Попчев

    Родното място на Милко Попчев е Пловдив; годината на раждане е 1964 г.

  121. Раждане на Лалка Берберова

    Родното място на Лалка Берберова е Пловдив; годината на раждане е 1965 г.

  122. Раждане на Диана Палийска

    Родното място на Диана Палийска е Пловдив; годината на раждане е 1966 г.

  123. Раждане на Димитър Камбурски

    Родното място на Димитър Камбурски е Пловдив; годината на раждане е 1966 г.

  124. Раждане на Христо Стоичков

    Родното място на Христо Стоичков е Пловдив; годината на раждане е 1966 г.

  125. Раждане на Илиян Джевелеков

    Родното място на Илиян Джевелеков е Пловдив; годината на раждане е 1966 г.

  126. Раждане на Самуел Финци

    Родното място на Самуел Финци е Пловдив; годината на раждане е 1966 г.

  127. Раждане на Сотир Цацаров

    Родното място на Сотир Цацаров е Пловдив; годината на раждане е 1966 г.

  128. Раждане на Владимир Ангелов

    Родното място на Владимир Ангелов е Пловдив; годината на раждане е 1966 г.

  129. Раждане на Мадлен Бьоме

    Родното място на Мадлен Бьоме е Пловдив; годината на раждане е 1967 г.

  130. Раждане на Николай Бухалов

    Родното място на Николай Бухалов е Пловдив; годината на раждане е 1967 г.

  131. Раждане на Нуран Пеликян

    Родното място на Нуран Пеликян е Пловдив; годината на раждане е 1967 г.

  132. Раждане на Силвена Роу

    Родното място на Силвена Роу е Пловдив; годината на раждане е 1967 г.

  133. Раждане на Антоанета Струменлиева

    Родното място на Антоанета Струменлиева е Пловдив; годината на раждане е 1968 г.

  134. Раждане на Димитър Динев

    Родното място на Димитър Динев е Пловдив; годината на раждане е 1968 г.

  135. Раждане на Христо Грозев

    Родното място на Христо Грозев е Пловдив; годината на раждане е 1969 г.

  136. Раждане на Димитър Луканов

    Родното място на Димитър Луканов е Пловдив; годината на раждане е 1969 г.

  137. Раждане на Христо Коилов

    Родното място на Христо Коилов е Пловдив; годината на раждане е 1969 г.

  138. Раждане на Калофер Христозов

    Родното място на Калофер Христозов е Пловдив; годината на раждане е 1969 г.

  139. Раждане на Мария Карталова

    Родното място на Мария Карталова е Пловдив; годината на раждане е 1969 г.

  140. Раждане на Поли Карастоянова

    Родното място на Поли Карастоянова е Пловдив; годината на раждане е 1969 г.

  141. Раждане на Бонка Пинджева

    Родното място на Бонка Пинджева е Пловдив; годината на раждане е 1970 г.

  142. Раждане на Орлин Нинов

    Родното място на Орлин Нинов е Пловдив; годината на раждане е 1970 г.

  143. Раждане на Петър Генов

    Родното място на Петър Генов е Пловдив; годината на раждане е 1970 г.

  144. Раждане на Албена Брънзова-Димитрова

    Родното място на Албена Брънзова-Димитрова е Пловдив; годината на раждане е 1971 г.

  145. Раждане на Анна Ангелова

    Родното място на Анна Ангелова е Пловдив; годината на раждане е 1971 г.

  146. Раждане на Григор Паликаров

    Родното място на Григор Паликаров е Пловдив; годината на раждане е 1971 г.

  147. Раждане на Ива Пранджева

    Родното място на Ива Пранджева е Пловдив; годината на раждане е 1972 г.

  148. Раждане на Юлиян Радулски

    Родното място на Юлиян Радулски е Пловдив; годината на раждане е 1972 г.

  149. Раждане на Юлия Байчева

    Родното място на Юлия Байчева е Пловдив; годината на раждане е 1972 г.

  150. Раждане на Красимир Дунев

    Родното място на Красимир Дунев е Пловдив; годината на раждане е 1972 г.

  151. Раждане на Николай Бареков

    Родното място на Николай Бареков е Пловдив; годината на раждане е 1972 г.

  152. Раждане на Таня Стефанова

    Родното място на Таня Стефанова е Пловдив; годината на раждане е 1972 г.

  153. Раждане на Николай Колев

    Родното място на Николай Колев е Пловдив; годината на раждане е 1973 г.

  154. Раждане на Йордан Йовчев

    Родното място на Йордан Йовчев е Пловдив; годината на раждане е 1973 г.

  155. Раждане на Найден Тодоров

    Родното място на Найден Тодоров е Пловдив; годината на раждане е 1974 г.

  156. Раждане на Анета Германова

    Родното място на Анета Германова е Пловдив; годината на раждане е 1975 г.

  157. Раждане на Иван Демерджиев

    Родното място на Иван Демерджиев е Пловдив; годината на раждане е 1975 г.

  158. Раждане на Мария Петрова

    Родното място на Мария Петрова е Пловдив; годината на раждане е 1975 г.

  159. Раждане на Георги Иванов - Гонзо

    Родното място на Георги Иванов - Гонзо е Пловдив; годината на раждане е 1976 г.

  160. Раждане на Петър Мерков

    Родното място на Петър Мерков е Пловдив; годината на раждане е 1976 г.

  161. Раждане на Антоанета Панджерова

    Родното място на Антоанета Панджерова е Пловдив; годината на раждане е 1977 г.

  162. Раждане на Божидара Кузманова

    Родното място на Божидара Кузманова е Пловдив; годината на раждане е 1977 г.

  163. Раждане на Ина Делчева

    Родното място на Ина Делчева е Пловдив; годината на раждане е 1977 г.

  164. Раждане на Магдалина Вълчанова

    Родното място на Магдалина Вълчанова е Пловдив; годината на раждане е 1977 г.

  165. Раждане на Петя Ставрева

    Родното място на Петя Ставрева е Пловдив; годината на раждане е 1977 г.

  166. Раждане на Илия Дживондов

    Родното място на Илия Дживондов е Пловдив; годината на раждане е 1978 г.

  167. Раждане на Надежда Кехайова

    Родното място на Надежда Кехайова е Пловдив; годината на раждане е 1978 г.

  168. Раждане на Донка Ангъчева

    Родното място на Донка Ангъчева е Пловдив; годината на раждане е 1979 г.

  169. Раждане на Добринка Табакова

    Родното място на Добринка Табакова е Пловдив; годината на раждане е 1980 г.

  170. Раждане на Кирил Петков

    Родното място на Кирил Петков е Пловдив; годината на раждане е 1980 г.

  171. Раждане на Милен Добрев

    Родното място на Милен Добрев е Пловдив; годината на раждане е 1980 г.

  172. Раждане на Александър Пулев

    Родното място на Александър Пулев е Пловдив; годината на раждане е 1981 г.

  173. Раждане на Соня Йончева

    Родното място на Соня Йончева е Пловдив; годината на раждане е 1981 г.

  174. Раждане на Деляна Дачева

    Родното място на Деляна Дачева е Пловдив; годината на раждане е 1982 г.

  175. Раждане на Петър Вълчанов

    Родното място на Петър Вълчанов е Пловдив; годината на раждане е 1982 г.

  176. Раждане на Ирмена Чичикова

    Родното място на Ирмена Чичикова е Пловдив; годината на раждане е 1984 г.

  177. Раждане на Владимир Арабаджиев

    Родното място на Владимир Арабаджиев е Пловдив; годината на раждане е 1984 г.

  178. Раждане на Георги Христов

    Родното място на Георги Христов е Пловдив; годината на раждане е 1985 г.

  179. Раждане на Иван Стоицов

    Родното място на Иван Стоицов е Пловдив; годината на раждане е 1985 г.

  180. Раждане на Александър Русев

    Родното място на Александър Русев е Пловдив; годината на раждане е 1985 г.

  181. Раждане на Георги Кабаков

    Родното място на Георги Кабаков е Пловдив; годината на раждане е 1986 г.

  182. Раждане на Танер Кабилов

    Родното място на Танер Кабилов е Пловдив; годината на раждане е 1987 г.

  183. Раждане на Марин Йончев

    Родното място на Марин Йончев е Пловдив; годината на раждане е 1988 г.

  184. Раждане на Владимир Зомбори

    Родното място на Владимир Зомбори е Пловдив; годината на раждане е 1988 г.

  185. Раждане на Цветелина Янева

    Родното място на Цветелина Янева е Пловдив; годината на раждане е 1989 г.

  186. Раждане на Александър Команов

    Родното място на Александър Команов е Пловдив; годината на раждане е 1990 г.

  187. Раждане на Нина Рангелова

    Родното място на Нина Рангелова е Пловдив; годината на раждане е 1990 г.

  188. Раждане на Рада Лайкова

    Родното място на Рада Лайкова е Пловдив; годината на раждане е 1990 г.

  189. Раждане на Кристиян Василев

    Родното място на Кристиян Василев е Пловдив; годината на раждане е 1991 г.

  190. Раждане на Мартина Гледачева

    Родното място на Мартина Гледачева е Пловдив; годината на раждане е 1991 г.

  191. Раждане на Александрина Найденова

    Родното място на Александрина Найденова е Пловдив; годината на раждане е 1992 г.

  192. Раждане на Николай Пенчев

    Родното място на Николай Пенчев е Пловдив; годината на раждане е 1992 г.

  193. Раждане на Стою Стоев

    Родното място на Стою Стоев е Пловдив; годината на раждане е 1992 г.

  194. Раждане на Боянка Костова

    Родното място на Боянка Костова е Пловдив; годината на раждане е 1993 г.

  195. Раждане на Димитър Кузманов

    Родното място на Димитър Кузманов е Пловдив; годината на раждане е 1993 г.

  196. Раждане на Димитър Кръстанов

    Родното място на Димитър Кръстанов е Пловдив; годината на раждане е 1994 г.

  197. Раждане на Ангел Кодинов

    Родното място на Ангел Кодинов е Пловдив; годината на раждане е 1997 г.

  198. Раждане на Диана Петкова

    Родното място на Диана Петкова е Пловдив; годината на раждане е 2000 г.

  199. Раждане на Гергана Топалова

    Родното място на Гергана Топалова е Пловдив; годината на раждане е 2000 г.

  200. Раждане на Александра Начева

    Родното място на Александра Начева е Пловдив; годината на раждане е 2001 г.

  201. Раждане на Йосиф Миладинов

    Родното място на Йосиф Миладинов е Пловдив; годината на раждане е 2003 г.

  202. Раждане на Нако Баев

    Родното място на Нако Баев е Пловдив; годината на раждане е 2003 г.

  203. Раждане на Сузанита

    Родното място на Сузанита е Пловдив; годината на раждане е 2003 г.

mayor_term 68 записа

  1. Кмет: Атанас Самоковлиев

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 24 януари – 12 март 1878 г.

  2. Кмет: Костаки Пеев

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 12 март 1878 – 17 ноември 1880 г.

  3. Кмет: Иван Стефанов Гешов

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 17 ноември 1880 – 26 януари 1883 г.

  4. Кмет: д-р Сотир Антониади

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: и.д. кмет 26 януари 1883 – 21 април 1883 г.

  5. Кмет: Петко Каравелов

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 21 април 1883 – 13 януари 1884 г.

  6. Кмет: Хафуз Ахмед ефенди

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: и.д. кмет 13 януари – 8 май 1884 г.

  7. Кмет: Костаки Пеев

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 8 май 1884 – 13 ноември 1887 г.

  8. Кмет: Христо Дюкмеджиев

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 13 ноември 1887 – 17 септември 1890 г.

  9. Кмет: Димитър Свещаров

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 17 септември 1890 – 6 февруари 1893 г.

  10. Кмет: Стефан Калчев

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 6 февруари – 31 март 1893 г.

  11. Кмет: Ангел Семерджиев

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 1 април – 1 юни 1893 г.

  12. Кмет: Константин Хаджикалчов

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 1 юни – 30 октомври 1893 г.

  13. Кмет: Манчо Манев

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 30 октомври 1893 – 7 юли 1894 г.

  14. Кмет: Никола Чалъков

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 7 юли – 5 октомври 1894 г.

  15. Кмет: Михаил Маджаров

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 5 октомври – 17 ноември 1894 г.

  16. Кмет: Данаил Юруков

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 17 ноември 1894 – 2 ноември 1896 г.

  17. Кмет: Христо Г. Данов

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 2 ноември 1896 – 13 април 1899 г.

  18. Кмет: Никола Чалъков

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 13 април 1899 – 23 март 1901 г.

  19. Кмет: Драган Манчов

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 7 април – 24 май 1901 г.

  20. Кмет: д-р Христо Танчев

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 24 май 1901 – 6 февруари 1902 г.

  21. Кмет: Георги Джевизов

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 6 февруари 1902 – 7 октомври 1903 г.

  22. Кмет: Христо Милев

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 9 октомври 1903 – 19 септември 1905 г.

  23. Кмет: Никола Чалъков

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 19 септември 1905 – 27 май 1906 г.

  24. Кмет: Вълко Шопов

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 27 май 1906 – 2 април 1908 г.

  25. Кмет: д-р Иван Кесяков

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 2 април 1908 – 5 април 1912 г.

  26. Кмет: Георги Джевизов

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 5 април – 26 април 1912 г.

  27. Кмет: Никола Козарев

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 9 май 1912 – 9 януари 1914 г.

  28. Кмет: Деньо Манев

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 9 януари 1914 – 4 юли 1918 г.

  29. Кмет: Милош Данов

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 6 юли 1918 – 29 май 1919 г.

  30. Кмет: Стефан Гевгалов

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 15 юни – 26 септември 1919 г.

  31. Кмет: Христо Павлов

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 26 септември – 11 ноември 1919 г.

  32. Кмет: Харитон Куев

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 11 ноември – 30 декември 1919 г.

  33. Кмет: Никола Гълъбов

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 30 декември 1919 – 16 март 1920 г.

  34. Кмет: Панайот Мутафчиев

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 16 март – 6 юли 1920 г.

  35. Кмет: Петър Шилев

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 6 юли 1920 – 1 март 1921 г.

  36. Кмет: д-р Иван Кесяков

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 1 март 1921 – 28 септември 1922 г.

  37. Кмет: Петър Янъков

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 31 октомври 1922 – 11 януари 1923 г.

  38. Кмет: Иван Станчев

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 11 януари – 9 юни 1923 г.

  39. Кмет: Петър Дренски

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 9 юни 1923 – 29 юни 1927 г.

  40. Кмет: д-р Панайот Костов

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 29 юни 1927 – 6 октомври 1928 г.

  41. Кмет: Милош Данов

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 6 октомври 1928 – 18 април 1929 г.

  42. Кмет: Еню Манолов

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 18 април 1929 – 5 април 1932 г.

  43. Кмет: Божидар Здравков

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 5 април 1932 – 12 март 1935 г.

  44. Кмет: Георги Тодоров

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 12 март 1935 – 8 октомври 1936 г.

  45. Кмет: Божидар Здравков

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 8 октомври 1936 – 12 ноември 1939 г.

  46. Кмет: Петър Малчев

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 12 ноември 1939 – 26 ноември 1943 г.

  47. Кмет: Димитър Костов

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 26 ноември 1943 – 9 септември 1944 г.

  48. Кмет: д-р Асен Кожухаров

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 9 септември 1944 – 22 март 1945 г.

  49. Кмет: Иван Перпелиев

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 23 март 1945 – 19 ноември 1949 г.

  50. Кмет: Никола Балканджиев

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 19 ноември 1949 – 23 януари 1959 г.

  51. Кмет: Атанас Костов

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 23 януари 1959 – 1 март 1963 г.

  52. Кмет: Иван Димитров

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 1 март 1963 – 9 януари 1965 г.

  53. Кмет: Иван Панев

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 9 януари 1965 – 17 януари 1968 г.

  54. Кмет: Коста Куманов

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 17 януари 1968 – 2 юли 1971 г.

  55. Кмет: Диран Парикян

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 2 юли 1971 – 3 април 1979 г.

  56. Кмет: Христо Мишев

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 3 април 1979 – 19 юни 1986 г.

  57. Кмет: Димитър Бакалов

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 19 юни 1986 – 9 март 1988 г.

  58. Кмет: Тодор Петков

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 9 март 1988 – 23 октомври 1990 г.

  59. Кмет: Николай Сомлев

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 23 октомври 1990 – 16 октомври 1991 г.

  60. Кмет: д-р Гарабед Томасян

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 16 октомври 1991 – 1 ноември 1995 г.

  61. Кмет: Спас Гърневски

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 1 ноември 1995 – 1 ноември 1999 г.

  62. Кмет: Д-р Иван Чомаков

    Първи от два последователни мандата като кмет на Пловдив (1999–2003).

  63. Кмет: Д-р Иван Чомаков

    Втори от два последователни мандата като кмет на Пловдив (2003–2007).

  64. Кмет: Славчо Атанасов

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 28 октомври 2007 – 30 октомври 2011 г.

  65. Кмет: инж. Иван Тотев

    Първи от два последователни мандата като кмет на Пловдив (2011–2015).

  66. Кмет: инж. Иван Тотев

    Втори от два последователни мандата като кмет на Пловдив (2015–2019).

  67. Кмет: Здравко Димитров

    Официално посочен мандат в списъка на кметовете на Пловдив: 11 ноември 2019 – 8 ноември 2023.

  68. Кмет: Костадин Димитров

    Административният регистър посочва Костадин Димитров като кмет на Община Пловдив с дата на встъпване 08.11.2023 г.

historical_timeline 23 записа

  1. Раннонеолитни селища

    Първите праисторически селища на територията на днешен Пловдив се появяват през неолита — преди повече от 8000 години. Яса тепе в днешния квартал „Лаута“ е сред най-добре проучените селищни могили.

  2. Бронзовата епоха и ранните некрополи

    През бронзовата епоха селището на хълмовете продължава да съществува, а в околността се появяват погребения. Некрополи край Пловдив са датирани към II–III хилядолетие пр.н.е., бележейки дългия преход към по-късния тракийски град.

  3. Беси и одриси в Пловдивското поле

    През VI и първата половина на V в. пр.н.е. политическото средище на бесите е в западната част на Пловдивското поле, а източната е обитавана от одрисите. С възхода на Одриското царство в средата на V в. пр.н.е. то започва да доминира в областта и поглъща съюза на бесите.

  4. Латинската империя и Пловдивското херцогство

    През 1204 г. Латинската империя завладява Филипопол, който става столица на Пловдивското херцогство. През следващите десетилетия градът неколкократно сменя владетелите си между латинци, българи и Византия.

  5. Битката при Марица

    Според част от изворите Пловдив попада окончателно под османска власт след битката при Марица през 1371 г., когато жителите и българската войска напускат града без съпротива, а бежанци се заселват в Станимака (днешния Асеновград).

  6. Център на Румелия

    От 1364 г. Филибе е център на Румелийския еялет, докато през 1443 г. столицата на Румелия е преместена в София. Градът остава важно административно средище и през следващите векове.

  7. Едно от стопанските средища на Балканите

    През този период Филибе е едно от най-големите стопански средища на Балканите, наред с Истанбул, Одрин, Солун и София. По-заможните граждани издигат богати къщи, много от които и днес се пазят в архитектурния резерват Стария Пловдив.

  8. Възстановяване на Българската църква

    Възстановяването на Българската църква (Екзархията) през 1870 г. е белег за национално самосъзнание. Филибе е средище на борбата за църковна независимост с водачи като Найден Геров и Йоаким Груев.

  9. Освобождение

    През нощта на 15 срещу 16 януари 1878 г. отрядът на капитан Александър Бураго влиза в града, а в ранната сутрин на 16 януари Пловдив е освободен; генерал Йосиф Гурко пристига с щаба си по обяд.

  10. Санстефанският договор

    Със Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.) Пловдив — тогава най-големият и оживен български град — е определен за столица на възстановената държава и седалище на Временното руско управление, преди Берлинският конгрес да преначертае картата.

  11. Столица на Източна Румелия

    След Берлинския конгрес Пловдив става столица на автономната област Източна Румелия в рамките на Османската империя.

  12. Тайният комитет и 6 септември

    През пролетта на 1885 г. Захари Стоянов основава в Пловдив Българския таен централен революционен комитет. В нощта на 5 срещу 6 септември въстаници, водени от Данаил Николаев, превземат града и свалят генерал-губернатора Гаврил Кръстевич; временно правителство начело с Георги Странски обявява съединението. И днес 6 септември се чества като Ден на Пловдив.

  13. Съединението на България

    Безкръвен преврат в Пловдив обединява Източна Румелия с Княжество България. 6 септември се чества като Ден на Съединението и Ден на Пловдив.

  14. Идването на железницата

    Пловдив навлиза рано в железопътната епоха: линия достига града през 1874 г. и го свързва с Цариград, а през 1888 г. е свързан и със София — затвърждавайки ролята му на търговски и транспортен възел.

  15. Първото международно изложение

    Пловдив е домакин на Първото българско изложение с международно участие — началото на Международния панаир Пловдив.

  16. Електрификация и индустрия

    Електрификацията на Пловдив започва през 1927 г., докато германски, френски и белгийски капитали навлизат в модерната търговия, банковото дело и индустрията. Към 1939 г. в града работят около 16 000 занаятчии и 17 000 фабрични работници, основно в хранителната и тютюневата промишленост.

  17. Чирпанско-пловдивските земетресения

    Първият от разрушителните трусове в поредицата Чирпан-Пловдив удря Южна България на 14 април 1928 г.; следва нов силен трус на 18 април и тежки щети в Пловдив и околните селища.

  18. Спасяването на пловдивските евреи

    На 10 март 1943 г. пловдивският митрополит Кирил се застъпва за местната еврейска общност, събрана за депортация, и става една от видимите фигури в предотвратяването на депортацията на евреите от старите предели на България.

  19. Втората световна война

    През Втората световна война тютюневата търговия и износът на плодове и зеленчуци от Пловдив нарастват, но през 1944 г. градът е бомбардиран от британско-американската коалиция.

  20. Първият тролейбус и строителният бум

    Следвоенният Пловдив бързо се модернизира: първата тролейбусна линия е открита на 6 април 1956 г., а хотел „Тримонциум“ е построен през 50-те години. През 60-те и 70-те години строителен бум оформя голяма част от днешните квартали.

  21. Световни изложения (Експо)

    Пловдив е домакин на специализирани изложения на Световното изложение (Експо) през 1981, 1985 и 1991 г. През 70-те и 80-те години античните останки са разкрити, а Старият град е напълно реставриран.

  22. Люлка на демократичната промяна

    В края на 80-те години Пловдив става люлка на българското движение за демократична реформа, което до 1989 г. събира достатъчно подкрепа, за да влезе в управлението с края на комунистическото управление.

  23. Откриване на Европейска столица на културата

    Официалната церемония за Пловдив — Европейска столица на културата 2019 се провежда на 12 януари, в рамките на откриващия уикенд 11–13 януари.

municipal_programme 20 записа

  1. Върховен комитет на благотворителността по време на Първата световна война

    На 1 октомври 1916 г. е създаден Върховен комитет на благотворителността, който временно поема значима част от социалната политика. Бюджетът му започва от 3 000 лв. и достига 472 515 лв. през 1918 г.; открити са 13 ученически трапезарии и са подпомагани 3 000 бедни семейства.

  2. Детски ясли, народни кухни и дом за стари хора при управлението на Божидар Здравков

    При кмета Божидар Здравков са открити вторите за страната детски ясли; за три години общината отделя над 600 000 лв. Започват общински народни кухни, завършен е първи етап на нов дом за стари хора и е създаден приют за просяци.

  3. Недостиг на училищни сгради

    Общинските проучвания при Божидар Здравков показват 6 600 ученици в 21 първоначални училища и 3 100 ученици в шест прогимназии; за основното образование са необходими 18 нови учебни сгради.

  4. Военновременни бюджетни приоритети

    В бюджета за 1940 г. за благоустройство и водоснабдяване са предвидени 12,7 млн. лв., с фокус върху крайните квартали „Борислав“, „Христо Ботев“ и „Сарай-кър“; за чистота и здравеопазване са посочени 5,3 млн. лв.

  5. Следвоенна програма за благоустройство

    Бюджетът за 1945 г. насочва около една трета от разходите към благоустройство. Приоритетите са канализация, пазари, крайните квартали и около 150 активни строителни обекта.

  6. Възстановяване на Пловдивския панаир

    За възстановяването на панаирната дейност след войната Министерският съвет отпуска 50 млн. лв. за панаирни палати и павилиони. Кметът Иван Перпелиев и негови заместници участват в ръководните органи на възстановения панаир.

  7. Специализирано управление „Старинен Пловдив“

    На 1 април 1969 г. към Градския народен съвет е създадено специализирано управление „Старинен Пловдив“. Изследването посочва оперативна програма до 1975 г. и 600 000 лв. за 1969 г. при годишен бюджет на града около 25 млн. лв.

  8. Петгодишна градска програма за жилища и инфраструктура

    Петгодишната програма за 1971-1975 г. включва жилищни комплекси „Въча“ и „Изгрев“, подготовка за „Тракия“, корекция на Марица, подлез при Панаира, нови надлези, мост „Адата“, топлофикация и пречиствателна станция. Източникът предупреждава, че делът на неизпълнените дейности е висок.

  9. Съоръжение за изгаряне на болнични отпадъци

    Одитният доклад цитира Решение №212 от 22 май 2002 г., с което приходната и разходната част на бюджета за 2002 г. са увеличени с 550 000 лв. за съоръжение за изгаряне на болнични отпадъци.

  10. Капиталова инвестиционна програма по ОПР

    Последващата оценка на ОПР отчита 260 895 хил. лв. извършени разходи за капиталови инвестиции за 2007-2013 г. По групи разходи 83% са за придобиване на ДМА, 15% за основен ремонт, а земя и нематериални активи имат по около 1%. Средно 55% от приходите за покриване на разходите са субсидии и целеви трансфери от републиканския бюджет.

  11. Проекти по оперативните програми на ЕС

    Общината отчита 71 подадени проектни предложения за 2007-2013 г., от които 47 одобрени и 24 неодобрени. Общата сума на одобрените проекти е 229 275 984,57 лв.; безвъзмездната финансова помощ е 189 927 229,24 лв., а съфинансирането от Община Пловдив е 16 135 074,11 лв. Годишните одобрени стойности са 6,81 млн. лв. за 2009 г., 5,16 млн. лв. за 2010 г., 3,15 млн. лв. за 2011 г., 194,45 млн. лв. за 2012 г. и 19,71 млн. лв. за 2013 г.; през 2008 г. общината е партньор без бюджет.

  12. Допълнителни държавни кредити за инфраструктура

    ПМС №149 от 29 юни 2007 г. одобрява 9 900 000 лв. допълнителни бюджетни кредити по бюджета на Община Пловдив за 2007 г. за два инфраструктурни обекта: 2 500 000 лв. за възстановяване на брода на р. Марица към депото при Цалапица и 7 400 000 лв. за канализация на бул. „България“ - Пловдив.

  13. Проектобюджет и капиталови приоритети за 2008 г.

    Публикацията описва предложение на общинската управа Пловдив да се управлява през 2008 г. с проектобюджет 218,3 млн. лв. В него за капиталови разходи са заложени 73 064 443 лв. или 30% от общия обем, включително остатък от целева държавна субсидия 6,885 млн. лв., целева субсидия за 2008 г. 5,829 млн. лв. и 40,679 млн. лв. собствени бюджетни средства. Източникът е съвременна медийна публикация за проектобюджет, не официално решение за приет бюджет.

  14. Допълнителна целева субсидия за благоустрояване

    ПМС №72 от 30 март 2009 г. одобрява 155 000 000 лв. допълнителни целеви субсидии за капиталови разходи по бюджетите на общините. В приложението редът за Община Пловдив е 2 000 000 лв. за „Благоустрояване“. Постановлението позволява тези субсидии за спешни ремонти на детски градини, училища, читалища и културни институти, ВиК подобрения, улична мрежа и общински пътища.

  15. Инфраструктурни обекти, свързани с приемането на балирани отпадъци

    Решение №32 от 2011 г. изменя решения от 2009 г. за приемане на 100 000 тона балирани отпадъци от Столична община в депото при Цалапица. Списъкът с целеви средства е коригиран, включително проект за 5,01 млн. лв. и спортни обекти като стадион „Христо Ботев“, басейн „Младост“, стадион „Пловдив“, гребния канал, квартал „Изгрев“ и стадион „Локомотив“.

  16. Пренасочване към Градския дом на културата

    ПМС №289 от 7 декември 2010 г. изменя ПМС №138, като заменя позицията за пътна връзка подлез ул. „Модър“ - ул. „Царевец“ с „основен ремонт, реконструкция и преустройство на съществуваща сграда Градски дом на културата - Пловдив“. Размерът на засегнатата позиция от първоначалното постановление е 2 000 000 лв.

  17. Инфраструктурни приоритети в проектобюджета за 2010 г.

    Съвременният преглед на проектобюджетите отчита, че рамката на Пловдив за 2010 г. е 227,24 млн. лв. - с 12,3 млн. лв. над отчетеното изпълнение в края на 2009 г. при планирани 260 млн. лв. За капитално строителство, основен ремонт и поддръжка на инфраструктурата, сградния фонд и зелената система са заложени 41,03 млн. лв., включително очаквани 11 464 251 лв. от компенсацията за софийските бали и 15 813 720 лв. за уличната мрежа.

  18. Финансово подпомагане на деца с изявени дарби

    Правилникът, приет с Решение №261 от 8 юли 2010 г., урежда помощ от бюджета на Община Пловдив за млади пловдивски дарования. Мерките включват еднократно подпомагане за курсове, състезания, олимпиади и конкурси, обичайно в размер от 100 до 1 000 лв. по преценка на комисията.

  19. Допълнителни бюджетни кредити за инфраструктура по казуса със софийските отпадъци

    ПМС №138 от 15 юли 2010 г. одобрява 2 859 767 лв. допълнителни бюджетни кредити по бюджета на Община Пловдив за 2010 г. Средствата са за инфраструктурни обекти във връзка с приемането и обезвреждането на балирани отпадъци от Столична община: 772 785 лв. за основен ремонт и реконструкция на детски градини и училища, 86 982 лв. за инженеринг на пътна връзка в кв. Гладно поле и 2 000 000 лв. за пътна връзка „Модър“ - „Царевец“. Последната позиция е изменена през декември 2010 г. с отделно постановление.

  20. Финален трансфер за инфраструктура по казуса със софийските отпадъци

    Община Пловдив съобщава, че Министерският съвет е одобрил 8 488 887 лв. по бюджета на общината за инфраструктурни обекти, свързани с приемането и депонирането на 100 000 тона балирани неопасни битови отпадъци от Столична община. С този трансфер общата отпусната сума за периода 2009-2012 г. достига договорените 26,5 млн. лв.

historical_finance 12 записа

  1. Разрешен, но нереализиран заем от БНБ за рефинансиране на общинския дълг

    Народното събрание разрешава нов заем от БНБ за Пловдив в размер 3 344 000 лв.; целта е погасяване на общински дълг от 2 944 851 лв. и остатък за належащи градски нужди, но заемът не се реализира.

  2. Реални приходи през 1898 г.

    От планираните 834 640 лв. бюджет за 1898 г. постъпват 621 907 лв. приходи; разходите достигат 808 525 лв.

  3. Бюджет на Пловдив за 1898 г.

    Историческото изследване посочва бюджет на Пловдив за 1898 г. от 834 640 лв.; постъпват приходи 621 907 лв., а разходите са 808 525 лв.

  4. Неизпълнени приходи през 1899 г.

    За 1899 г. е планиран приход от 1 108 051 лв., но до края на бюджетната година постъпват 734 642 лв.; източникът отбелязва сериозни неизпълнения по отделни такси и продажби.

  5. Редовен бюджет за 1940 г.

    Бюджетът за 1940 г. е приет през декември 1939 г. и утвърден на 10 януари 1940 г.; редовният бюджет е 76 452 229 лв., без бюджетите на общинските предприятия. С тях се оценява, че Пловдив разполага с около 130 млн. лв.

  6. Средства за щети от въздушните бомбардировки

    След въздушните бомбардировки над Пловдив държавата отпуска 56 млн. лв. за възстановяване на щети. Източникът описва 2 077 засегнати жилищни и обществени сгради, което показва мащаба на следвоенната общинска задача.

  7. Общинско финансиране за откриване на висше училище

    За първата учебна година на пловдивското висше училище са осигурени 40 млн. лв.: 10 млн. лв. от редовния бюджет за 1945 г., 10 млн. лв. от бюджета за 1946 г. и 20 млн. лв. чрез извънреден данък. Редовният бюджет на града за 1945 г. е малко над 300 млн. лв.

  8. Общинско предприятие „Хоремаг“

    През 1946 г. общината създава търговското предприятие „Хоремаг“ с планиран собствен капитал от 10 млн. лв. Изследването проследява бързото разрастване: бюджет 140 млн. лв. за 1947 г. и 879 млн. лв. за 1948 г.

  9. Събрани собствени приходи през 2005 г.

    Функционалният анализ отчита 50 448 311 лв. събрани собствени приходи през 2005 г. и 16 988 269 лв. реализирани капиталови разходи. Това е частична финансова метрика, не общ бюджет.

  10. Събрани собствени приходи през 2006 г.

    Функционалният анализ отчита 62 859 415 лв. събрани собствени приходи през 2006 г. и 26 898 140 лв. реализирани капиталови разходи. Това е частична финансова метрика, не общ бюджет.

  11. Събрани собствени приходи през 2007 г.

    Функционалният анализ отчита 91 939 890 лв. събрани собствени приходи през 2007 г. и 50 858 123 лв. реализирани капиталови разходи. Собствените приходи нарастват с 82% спрямо 2005 г.

  12. Приет бюджет за 2009 г.

    Съвременна публикация на Plovdiv24.bg от 5 март 2009 г. съобщава, че Общинският съвет е приел бюджет от 260 702 383 лв.; 77 млн. лв. са посочени като капиталови разходи за инфраструктура. Официалното решение не е открито в публичния архив.

cultural_programme 5 записа

  1. Пловдив домакин на Месец на културата

    Официалният сайт на Пловдив 2019 описва 2019 г. като двадесет години след домакинството на града на Месец на културата през 1999 г.

  2. Мащаб на Европейския месец на културата

    Архивната публикация на „Под тепето“ описва Пловдив като първия български град-домакин на голямата културна програма на ЕС. Програмата е открита на 28 май и продължава до 1 август 1999 г.; цитирани са около 5 000 артисти, от които 3 000 български и 2 000 от 45 държави, приблизително 250 събития, включително 80 музикални, 45 театрални и 45 изложби/арт акции. Посочени са и ремонти на Драматичния театър, Градския дом на културата и Античния театър.

  3. Целеви средства за кандидатурата за Европейска столица на културата

    Бюджетното решение за 2014 г. одобрява 450 000 лв. за подготовката на Пловдив за кандидатстване за Европейска столица на културата.

  4. Финансиране за реализация на Пловдив 2019

    Бюджетното решение за 2018 г. одобрява 8 997 840 лв. целево за реализиране на проекта „Европейска столица на културата през 2019 година”.

  5. Пловдив - Европейска столица на културата

    Европейската комисия обявява Пловдив и Матера за Европейски столици на културата през 2019 г.; официалният сайт на Пловдив 2019 посочва, че Пловдив е първият български град с тази титла.

governance_change 4 записа

  1. Промяна в управлението след преврата на 19 май 1934 г.

    След 19 май 1934 г. изборността на кмета е заменена със система на назначаване от централната власт, а общинският съвет губи водещата си роля и получава предимно съвещателен характер.

  2. Смяна на общинската власт след 9 септември 1944 г.

    Изследването на РИМ Пловдив описва как на 9 септември 1944 г. старото общинско ръководство, оглавявано от Димитър Костов, е заменено от управление на Отечествения фронт с кмет д-р Асен Кожухаров. Записът дава контекст към официалната кметска хронология.

  3. Стратегически планове за развитие на общината

    Одитът на Сметната палата отбелязва два стратегически документа: План за устойчиво развитие на Община Пловдив за 2001-2006 г. и Общински план за развитие на Пловдив за 2005-2013 г. Същият източник посочва, че липсва отделна програма за управление на общинската собственост като стратегически документ към плана 2005-2013.

  4. Годишна програма за управление на общинската собственост

    Последващият контрол по одита на финансовото управление за 2006-2008 г. отбелязва, че с Решение №49 от 25 февруари 2010 г. Общинският съвет приема годишната програма за управление и разпореждане с имоти общинска собственост за 2010 г. Подаден е и отчет за състоянието на общинската собственост към 31.12.2009 г.; от 18 препоръки 7 са изпълнени, 6 частично и 5 не са изпълнени.

historical_event 1 записа

  1. Първо българско земеделско-промишлено изложение

    Открито в Пловдив на 15 август 1892 г.; по данни на Международен панаир Пловдив участват изложители от 25 държави, а посетителите са 167 000.

Около това място

Свързаните места показват, че този обект работи като част от по-широка градска система: Седемте хълма (тепета), Старият град (Старинен Пловдив), Античен театър и Античен стадион.

Тогава/сега

Референтна снимка: Пловдив във фотография на Иван Карастоянов — тогава/сега Тогава Референтна снимка

Пловдив във фотография на Иван Карастоянов — тогава/сега

Сравнение между архивния кадър „Пловдив във фотография на Иван Карастоянов“ и съвременен свободно лицензиран образ на Пловдив.

Редакторска проверка: Тази двойка от историческо изображение и референтна снимка е автоматично подготвена и е показана като временна справка; независима редакторска проверка на визуалното съответствие, информацията за лиценза и авторството и контекста все още предстои.

Съвпадение
градски контекст
Тогава
Кредит: Ivan Karastoyanov Медиен файл Public domain достъп 2026-06-19
Референтна снимка
Кредит: Jocelyn Erskine-Kellie from London, UK Медиен файл CC BY-SA 2.0 достъп 2026-07-09

Архив за мястото

Пловдив във фотография на Иван Карастоянов
Ivan Karastoyanov · Public domain

ок. 1908 г.

Пловдив във фотография на Иван Карастоянов

Панорамен градски архивен кадър, георефериран към центъра на Пловдив за обща историческа ориентация.

Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.

Източник: Wikimedia Commons — Plovdiv Ivan Karastoyanov.jpg ↗
Карта на железницата Пловдив - Станимака
Unknown author · Public domain

1928 г.

Карта на железницата Пловдив - Станимака

Архивна карта от фонда на Българската държавна архивна агенция, използвана като стартов георефериран картографски слой за Пловдив.

Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.

Източник: Wikimedia Commons — BASA-3K-7-334-14-Map of Plovdiv - Stanimaka railway.jpeg ↗