Римски период, края на I в.
Античен театър
Вероятно най-известният античен паметник в България, изграден през 90-те години на I век при император Домициан. Разположен в седловината между два от трите хълма, той е побирал около 7000 зрители на два сектора с по 14 реда. Проучен и реставриран между 1968 и 1984 г., той е сред най-добре запазените римски театри в света и днес е сцена на Opera Open и други фестивали.
Разказ за мястото
Как да четем това място
Античният театър на Филипопол е едно от най-добре запазените римски театри в света. Изсечен в седловината между хълмовете Джамбаз и Таксим, той е построен преди близо две хилядолетия и днес отново събира публика под открито небе.
- Построен
- I в. сл.н.е.
- Места (антични)
- 5000–7000
- Места (днес)
- ≈ 3500
Седалището на провинцията
Театърът е изграден през I в. сл.н.е., вероятно при император Домициан. Освен за представления той служи и като място за заседания на Тракийския провинциален съвет — върху мраморните седалки са запазени почетни надписи на градски съветници, магистрати и приближени на императора.
Източникова следа: Wikipedia — Roman theatre of Philippopolis ↗Как е устроен
Външният диаметър е 82 метра, а зрителските места — 28 концентрични реда от мрамор — побират между 5000 и 7000 души. Имената на градските квартали са изсечени по пейките, за да знаят гражданите къде е тяхното място. Сцената (scaenae frons) е била на три етажа, с йонийска и коринтска мраморна колонада и три симетрични врати.
Източникова следа: Wikipedia — Roman theatre of Philippopolis ↗Разрушаване и второ откриване
В края на IV в. голяма част от театъра е разрушена, вероятно от пожар или земетресение, и постепенно е затрупана. Той е открит отново едва в началото на 70-те години на XX в. след свлачище, при което са премахнати около 4,5 м пръст. Възстановяването чрез анастилоза се смята за едно от най-големите постижения на българската школа по консервация.
Източникова следа: Wikipedia — Roman theatre of Philippopolis ↗Сцена и днес
Обърнат на юг към някогашния долен град и Родопите, театърът отново е действаща сцена и побира около 3500 зрители на оперни спектакли, концерти и фестивали през топлите месеци.
Източникова следа: Wikipedia — Roman theatre of Philippopolis ↗Датиране
Римски период, края на I в.
Източникова следа: Wikipedia — Plovdiv ↗Архитект/строител
не е идентифициран в текущия публичен източник
Източникова следа: Wikipedia — Plovdiv ↗Днешен статус
Публично описан исторически обект; подробен статус за посещение предстои да бъде проверен.
Отвори карта ↗Публичен запис в Wikidata
- Адрес
- ул. "Цар Ивайло" № 2А, град Пловдив
Следи и доказателства
-
Описание и исторически контекст за Античен театър.
Източникова следа: Wikipedia — Plovdiv ↗ -
Координати за Античен театър.
Източникова следа: Координати (Wikidata) · Ancient Theatre ↗ -
Медия и лиценз за Античен театър: Antique-theater-plovdiv.jpg.
Източникова следа: Wikimedia Commons — Antique-theater-plovdiv.jpg ↗
Текущ статус
Публично описан исторически обект; подробен статус за посещение предстои да бъде проверен.
Собственост, грижа и институции
Институционалният контекст минава през Община Пловдив, Общински съвет — Пловдив и Фондация Пловдив 2019. Това не е автоматично история на собствеността, а проверима следа за публична грижа, памет или управление.
- Община Пловдив
- Общински съвет — Пловдив
- Фондация Пловдив 2019
Свързани личности
Няма посочени личности в текущата база.
Посещение и ориентация
- Координати
- 42.14684, 24.75101 · wikidata_coordinate
- Дата/строеж
- Римски период, края на I в.
- Архитект/строител
- не е идентифициран в текущия публичен източник
Пълен поток от събития
Всички 3 свързани събития са групирани по тип запис.
historical_timeline 2 записа
-
Изграждане на Античния театър
Разчетен надпис свързва изграждането на Античния театър с 90-те години на I в. сл.н.е. Общинската археологическа справка посочва около 6000 зрителски места; обектът остава действаща сцена за съвременния културен живот.
-
Античният одеон
Малкият античен театър — одеонът — е изграден първоначално като булевтерион (сграда на градския съвет) с около 350 места, а по-късно е преустроен в театър. Той е вторият античен театър на Филипопол.
cultural_programme 1 записа
-
Мащаб на Европейския месец на културата
Архивната публикация на „Под тепето“ описва Пловдив като първия български град-домакин на голямата културна програма на ЕС. Програмата е открита на 28 май и продължава до 1 август 1999 г.; цитирани са около 5 000 артисти, от които 3 000 български и 2 000 от 45 държави, приблизително 250 събития, включително 80 музикални, 45 театрални и 45 изложби/арт акции. Посочени са и ремонти на Драматичния театър, Градския дом на културата и Античния театър.
Около това място
Свързаните места показват, че този обект работи като част от по-широка градска система: Пловдив и Седемте хълма (тепета).
Тогава/сега
Тогава Референтна снимка Разкриване на Античния театър - кадър 1 — тогава/сега
Сравнение между архивния кадър „Разкриване на Античния театър - кадър 1“ и съвременен свободно лицензиран образ на Античен театър.
Редакторска проверка: Тази двойка от историческо изображение и референтна снимка е автоматично подготвена и е показана като временна справка; независима редакторска проверка на визуалното съответствие, информацията за лиценза и авторството и контекста все още предстои.
- Съвпадение
- същото място, приблизителна гледна точка
- Тогава
- Кредит: Realsteel007 Медиен файл CC BY 4.0 достъп 2026-06-19
- Референтна снимка
- Кредит: CivArmy Медиен файл CC BY 4.0 достъп 2026-07-09
Архив за мястото
разкриване, XX в.
Разкриване на Античния театър - кадър 1
Фотографски архивен материал за разкриването на Античния театър.
Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.
Източник: Wikimedia Commons — Razkrivane antichen teatur.jpg ↗
разкриване, XX в.
Разкриване на Античния театър - кадър 2
Втори архивен кадър от разкриването на Античния театър.
Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.
Източник: Wikimedia Commons — Razkrivane antichen teatur1.jpg ↗