Всички места

Тракийска епоха – Античност

Небет тепе

Най-старата част на града — тук е основано тракийското селище Евмолпия, по-късно акропол на Филипопол. Запазени са стени и кули от IV в. пр.н.е. (циклопски градеж), византийски потаен ход от VI в. (при Юстиниан) и голям водоем. През 2025 г. обектът е отворен за посетители след реставрация.

Отвори карта
Небет тепе
VladislavNedelev · CC BY-SA 3.0 Лиценз на изображение

Разказ за мястото

Как да четем това място

Небет тепе е мястото, където започва Пловдив. На най-северния от трихълмието траките изграждат селището Евмолпия в края на IV хилядолетие пр.н.е., а след тях всяка власт — македонска, римска, византийска и османска — оставя следа върху същия укрепен връх.

Основано
≈ 4000 г. пр.н.е.
Водоем
≈ 350 куб. м
Отворено отново
20 март 2025 г.

Първият град

Първите заселници на хълма се появяват около 4000 г. пр.н.е. По-късно тук траките основават Евмолпия — едно от най-старите селища в Европа, обитавано без прекъсване оттогава. В по-ранни извори възвишението е наричано „хълмът на Музей“ по митичния спътник на Орфей.

Източникова следа: Wikipedia — Nebet Tepe ↗

Стени от всяка епоха

Най-старите укрепления са от IV в. пр.н.е. — голям циклопски градеж от сиенитни блокове, монтирани без хоросан, с внушителна четвъртита западна кула. Когато градът се разраства при македонската власт, върхът става цитадела. Римляните добавят бастион от I в. сл.н.е. (открит при разкопки през 2016 г.), а през VI в., при Юстиниан, под северната стена е прокопан таен потаен ход със стълба към река Марица.

Източникова следа: Wikipedia — Nebet Tepe ↗

Какво е запазено

Днес се виждат циклопските крепостни стени, четвъртитата кула и потайният ход. В южния сектор е оцелял голям правоъгълен водоем с обем около 350 куб. м, изграден от редуващи се пластове камък и тухли, със стени и под, покрити с хидрофобна мазилка.

Източникова следа: Wikipedia — Nebet Tepe ↗

Акрополът днес

Името идва от турските „невбет“ (стража) и „тепе“ (хълм) — „хълмът на стражите“. От терасите се открива панорама към целия град. След реставрация по проекта „По крепостните стени на Филипопол“ обектът е официално отворен за посетители на 20 март 2025 г. и се стопанисва от Регионалния археологически музей — Пловдив; той е паметник на културата с национално значение.

Източникова следа: Wikipedia — Nebet Tepe ↗
Днес и какво да гледате

Днешен статус

Публично описан исторически обект; подробен статус за посещение предстои да бъде проверен.

Отвори карта ↗

Публичен запис в Wikidata

хълм в Пловдив

Тип
хълм и крепост
Wikidata запис ↗ Уикипедия: Небет тепе ↗

Следи и доказателства

Текущ статус

Публично описан исторически обект; подробен статус за посещение предстои да бъде проверен.

Собственост, грижа и институции

Публичният запис, използван тук, не посочва проследима история на собствеността или стопанисването. Затова страницата показва само проверените институционални и източникови връзки.

Свързани личности

Няма посочени личности в текущата база.

Посещение и ориентация

Координати
42.15124, 24.75218 · wikidata_coordinate
Дата/строеж
Тракийска епоха – Античност
Архитект/строител
не е идентифициран в текущия публичен източник
Отвори карта

Пълен поток от събития

Всички 1 свързани събития са групирани по тип запис.

historical_timeline 1 записа

  1. Дългата селищна последователност на Небет тепе

    Общинските туристически източници поставят най-ранните следи на Небет тепе между неолита през VI хилядолетие пр.н.е. и IV хилядолетие пр.н.е. Слоевете на обекта свидетелстват за многохилядолетна последователност на обитаване, а не за една безспорно датирана „основателна“ година.

Около това място

Свързаните места показват, че този обект работи като част от по-широка градска система: Седемте хълма (тепета).

Все още няма отделен архивен или тогава/сега запис за това място. Основното изображение, координатите и източниците остават публикувани.