Всички разкази

4 мин четене

Преди Пловдив: следи из хълмовете и равнината

От неолитните селищни могили до по-късните укрепления на Небет тепе археологическите следи разкриват различни глави от древното минало на района.

ПраисторияТракийска епоха
Гледката от Небет тепе през 2012 г., преди скорошната реставрация.
Гледката от Небет тепе през 2012 г., преди скорошната реставрация.VladislavNedelev · CC BY-SA 3.0
В този разказ
  1. 01Хълмовете преди хоризонта на града
  2. 02По-старото начало при Яса тепе
  3. 03Евмолпия се укрепва върху Трихълмието
  4. 04Каменният връх на Небет тепе
  5. 05342 г. пр.н.е.: завоевание и ново име
  6. 06Какво помнят тепетата

Глава 01

Хълмовете преди хоризонта на града

Застроеният склон на Джамбаз тепе през 1892 г.
Застроеният склон на Джамбаз тепе през 1892 г.Ivan Karastoyanov · Public domain

На снимката от 1892 г. Джамбаз тепе вече е покрито с къщи, а склонът му се издига над ниския град. Каменният купол изглежда като естествен пиедестал, но всъщност е част от по-голяма група сиенитни възвишения, които достигат около 250 метра. Те дават на Пловдив силует, който се разпознава още преди да се различи отделна сграда.

Днес са останали шест от прочутите седем тепета. Марково тепе е разрушено от добива на камък през XX век, а останалите продължават да разделят, насочват и събират улиците. Преди да има име Пловдив, релефът вече е определял къде погледът стига далеч и къде едно селище може да се превърне в укрепен център.

Тепетата като хоризонт и наблюдателна точка

Панорамният силует събира тепетата в един хоризонт — релефът, който направлява града преди всяка отделна сграда.
Панорамният силует събира тепетата в един хоризонт — релефът, който направлява града преди всяка отделна сграда.Avidius ( talk ) · Public domain
Погледът от Бунарджика показва защо височините са едновременно ориентири, наблюдателни точки и рамка на равнината.
Погледът от Бунарджика показва защо височините са едновременно ориентири, наблюдателни точки и рамка на равнината.XxTTcc · CC BY-SA 3.0

Глава 02

По-старото начало при Яса тепе

Глинен съд във формата на елен от Мулдава, край Асеновград, изложен в Археологическия музей в Пловдив. Находката е от ранния неолит и не произхожда от Яса тепе.
Глинен съд във формата на елен от Мулдава, край Асеновград, изложен в Археологическия музей в Пловдив. Находката е от ранния неолит и не произхожда от Яса тепе.Kritzolina · CC BY-SA 4.0

Най-ранното познато начало не се намира на пощенската картичка на Стария град. Между 6000 и 5000 г. пр.н.е. неолитни общности вече живеят в района на днешен Пловдив. Сред най-добре проучените следи е селищната могила Яса тепе в сегашния квартал Лаута — далеч от романтичната представа, че всичко е започнало върху Трихълмието.

Следите от селища в по-широкия район на Пловдив са с хилядолетия по-стари от най-ранното засвидетелствано обитаване на Небет тепе. Това са различни археологически обекти; самите данни не доказват пряко преселване между тях.

Глава 03

Евмолпия се укрепва върху Трихълмието

Общински исторически справки използват имената Евмолпия и Евмолпеида за тракийското селище на Трихълмието.

Регионалният археологически музей датира първите сигурно установени укрепления на Небет тепе към втората половина на IV век пр.н.е., вероятно във връзка със завладяването на Тракия от Филип II. По-ранните пластове свидетелстват за дейност на хълма, но точната им функция остава неясна.

Крепостното ядро на Евмолпия

Каменният зид на Небет тепе показва как естественият връх е превърнат в организирано укрепено ядро.
Каменният зид на Небет тепе показва как естественият връх е превърнат в организирано укрепено ядро.Realsteel007 · CC BY 4.0
Друг участък от зида пази близкия мащаб на каменните блокове, с които хълмът получава защитена граница.
Друг участък от зида пази близкия мащаб на каменните блокове, с които хълмът получава защитена граница.Realsteel007 · CC BY 4.0

Глава 04

Каменният връх на Небет тепе

Гледката от Небет тепе през 2012 г., преди скорошната реставрация.
Гледката от Небет тепе през 2012 г., преди скорошната реставрация. · Wikimedia Commons · CC BY-SA 3.0 · VladislavNedelev

На Небет тепе преходът към укрепен град може да се види в самия градеж. Най-старите запазени укрепления са от IV век пр.н.е.: големи сиенитни блокове са напаснати без хоросан, а четвъртита кула е пазела западната страна. Крепостта не е украса върху хълма. Тя превръща естествената височина в организирано място на власт и отбрана.

По-късните епохи не изоставят този избор. Римски бастион, проход от VI век под северната стена и голям водоем с вместимост около 350 кубически метра се наслагват върху същия връх. Всеки нов строеж използва предимството, което предишните жители вече са разпознали. Небет тепе пази не една застинала древност, а поредица от решения да се укрепва и преизползва едно и също място.

Проходът и гледката от Небет тепе

Потайният проход под северната стена превръща стръмния склон в контролиран маршрут през крепостта.
Потайният проход под северната стена превръща стръмния склон в контролиран маршрут през крепостта.Realsteel007 · CC BY-SA 4.0
От тракийската крепост на Небет тепе се виждат още две от пловдивските височини — стратегическата гледка зад избора на място.
От тракийската крепост на Небет тепе се виждат още две от пловдивските височини — стратегическата гледка зад избора на място.David Stanley · CC BY 2.0

Глава 05

342 г. пр.н.е.: завоевание и ново име

През 342 г. пр.н.е. войските на Филип II Македонски превземат укрепения град. Той става известен като Филипопол, а крепостта му предлага опора за по-нататъшното македонско разширение в Тракия. За жителите това е рязка политическа промяна; за хълмовете — поредният владетел, който разбира стойността им.

Новото име оставя победата в самото обозначение на града. То не заличава по-ранната Евмолпия, а я покрива с нова власт и нова памет. Оттук нататък Пловдив ще носи различни имена, но Филипопол остава особено трайно, защото свързва военното завладяване с превръщането на укрепеното тракийско ядро в град от по-голям политически мащаб.

Филип II и градът, получил неговото име

Реконструираният план на Филипопол проследява как укрепеното ядро върху Трихълмието се свързва с по-късния град в равнината.
Реконструираният план на Филипопол проследява как укрепеното ядро върху Трихълмието се свързва с по-късния град в равнината.Realsteel007 · CC BY-SA 4.0
Сребърна тетрадрахма на Филип II, сечена в Пела около 342–328 г. пр.н.е. — образ на владетеля, чието име остава във Филипопол.
Сребърна тетрадрахма на Филип II, сечена в Пела около 342–328 г. пр.н.е. — образ на владетеля, чието име остава във Филипопол.Daderot · Public domain

Глава 06

Какво помнят тепетата

Днес Старият град се разстила върху Небет, Джамбаз и Таксим тепе. По склоновете му къщи, улици и по-късни паметници скриват части от древното ядро, но не променят основната му форма. От Небет тепе все още се вижда равнината, която свързва ранните селища, тракийската крепост и разрастващия се град.

Археологическите следи обхващат различни места и времена. Музеят отбелязва, че данните за най-ранните пластове на хълма са ограничени. По-късните укрепления и днешният град принадлежат на този по-широк пейзаж.

Оцелелите тепета в съвременния град

Таксим тепе остава част от застроеното Трихълмие — скалният релеф продължава да определя наклона и формата на улиците.
Таксим тепе остава част от застроеното Трихълмие — скалният релеф продължава да определя наклона и формата на улиците.Gitanes232 · CC BY-SA 4.0
Джендем тепе се издига зад съвременната застройка; отпред търговският център пази името на разрушеното Марково тепе.
Джендем тепе се издига зад съвременната застройка; отпред търговският център пази името на разрушеното Марково тепе.Gatanass from Espoo, Finland · CC BY-SA 2.0

Продължи с друг разказ