4 мин четене
Преди Пловдив: следи из хълмовете и равнината
От неолитните селищни могили до по-късните укрепления на Небет тепе археологическите следи разкриват различни глави от древното минало на района.

В този разказ
Глава 01
Хълмовете преди хоризонта на града

На снимката от 1892 г. Джамбаз тепе вече е покрито с къщи, а склонът му се издига над ниския град. Каменният купол изглежда като естествен пиедестал, но всъщност е част от по-голяма група сиенитни възвишения, които достигат около 250 метра. Те дават на Пловдив силует, който се разпознава още преди да се различи отделна сграда.
Днес са останали шест от прочутите седем тепета. Марково тепе е разрушено от добива на камък през XX век, а останалите продължават да разделят, насочват и събират улиците. Преди да има име Пловдив, релефът вече е определял къде погледът стига далеч и къде едно селище може да се превърне в укрепен център.
Тепетата като хоризонт и наблюдателна точка

Глава 02
По-старото начало при Яса тепе

Най-ранното познато начало не се намира на пощенската картичка на Стария град. Между 6000 и 5000 г. пр.н.е. неолитни общности вече живеят в района на днешен Пловдив. Сред най-добре проучените следи е селищната могила Яса тепе в сегашния квартал Лаута — далеч от романтичната представа, че всичко е започнало върху Трихълмието.
Следите от селища в по-широкия район на Пловдив са с хилядолетия по-стари от най-ранното засвидетелствано обитаване на Небет тепе. Това са различни археологически обекти; самите данни не доказват пряко преселване между тях.
Глава 03
Евмолпия се укрепва върху Трихълмието
Общински исторически справки използват имената Евмолпия и Евмолпеида за тракийското селище на Трихълмието.
Регионалният археологически музей датира първите сигурно установени укрепления на Небет тепе към втората половина на IV век пр.н.е., вероятно във връзка със завладяването на Тракия от Филип II. По-ранните пластове свидетелстват за дейност на хълма, но точната им функция остава неясна.
Крепостното ядро на Евмолпия


Глава 04
Каменният връх на Небет тепе

На Небет тепе преходът към укрепен град може да се види в самия градеж. Най-старите запазени укрепления са от IV век пр.н.е.: големи сиенитни блокове са напаснати без хоросан, а четвъртита кула е пазела западната страна. Крепостта не е украса върху хълма. Тя превръща естествената височина в организирано място на власт и отбрана.
По-късните епохи не изоставят този избор. Римски бастион, проход от VI век под северната стена и голям водоем с вместимост около 350 кубически метра се наслагват върху същия връх. Всеки нов строеж използва предимството, което предишните жители вече са разпознали. Небет тепе пази не една застинала древност, а поредица от решения да се укрепва и преизползва едно и също място.
Проходът и гледката от Небет тепе


Глава 05
342 г. пр.н.е.: завоевание и ново име
През 342 г. пр.н.е. войските на Филип II Македонски превземат укрепения град. Той става известен като Филипопол, а крепостта му предлага опора за по-нататъшното македонско разширение в Тракия. За жителите това е рязка политическа промяна; за хълмовете — поредният владетел, който разбира стойността им.
Новото име оставя победата в самото обозначение на града. То не заличава по-ранната Евмолпия, а я покрива с нова власт и нова памет. Оттук нататък Пловдив ще носи различни имена, но Филипопол остава особено трайно, защото свързва военното завладяване с превръщането на укрепеното тракийско ядро в град от по-голям политически мащаб.
Филип II и градът, получил неговото име


Глава 06
Какво помнят тепетата
Днес Старият град се разстила върху Небет, Джамбаз и Таксим тепе. По склоновете му къщи, улици и по-късни паметници скриват части от древното ядро, но не променят основната му форма. От Небет тепе все още се вижда равнината, която свързва ранните селища, тракийската крепост и разрастващия се град.
Археологическите следи обхващат различни места и времена. Музеят отбелязва, че данните за най-ранните пластове на хълма са ограничени. По-късните укрепления и днешният град принадлежат на този по-широк пейзаж.
Оцелелите тепета в съвременния град


Продължи с друг разказ
4 мин четене
Средновековният Пловдив: градът зад Хисар капия
Една порта, два големи обратa и векове на преизползвани стени разказват как Пловдив остава желан укрепен град между България, Византия и новите сили на Балканите.
4 мин четене
Марица след потопа: мостове към „отсрещния бряг“
Наводнението от 1957 г. оставя над 10 000 пловдивчани без дом. Старите картички от Герджика и мостовете от 1960 и 1977 г. показват как градът свързва бреговете си, без да обезвреди реката.
4 мин четене
Старинен Пловдив като проект: реставрация, администрация и памет
През 1969 г. Пловдив създава специално управление за Стария град и превръща опазването на възрожденските къщи от поредица отделни ремонти в дългосрочна градска работа.