7 мин четене
1928: земетресението, щетите и визуалната памет
Архивните изображения от земетресението край Чирпан и щетите в Пловдив показват как бедствието се превръща в източник за градска уязвимост и възстановяване.
01
Снимка преди тълкуването
При бедствията архивната снимка често изглежда самодостатъчна, но тя трябва да се чете внимателно. Датата, мястото, кредитът, лицензът и връзката към файл са част от доказателството. Затова архивният слой пази медийните метаданни, а не само драматичен образ.
02
Щети в градската тъкан
Кадрите около Народната библиотека и болница Св. Йосиф показват как земетресението се вижда през конкретни места, не само през обща статистика. Тогава/сега двойките са полезни, защото поставят щетата в съвременен ориентир, но остават приблизителни до ръчна проверка на гледната точка.
03
Възстановяването като непълен архив
Този разказ умишлено не измисля бюджет или пълна програма за възстановяване, ако такава не е налична в текущата база. Вместо това той маркира какво е доказано чрез изображенията и къде са нужни следващи първични документи: решения, протоколи, отчети и периодичен печат.
Всички разкази
9 мин четене
От Европейски месец на културата до Европейска столица на културата
1999 и 2019 г. показват как Пловдив използва културни програми, сцени и европейски рамки, за да разкаже себе си пред по-широка публика.
8 мин четене
Панаирният град: изложение, индустрия и модерност
От първото земеделско-промишлено изложение през 1892 г. до следвоенното възстановяване на панаира, Пловдив изгражда публичен образ на град на обмен и икономика.
8 мин четене
Старинен Пловдив като проект: реставрация, администрация и памет
Разказ за специализираното управление Старинен Пловдив, Ламартиновата къща и начина, по който реставрацията превръща квартала в публична историческа сцена.