← Всички квартали

Модерна епоха

Кючук Париж

„Малкият Париж“ — тухларната, бежанците и бетонният мост

Южно от жп линията кварталът израства около тухларната фабрика на Павел Калпакчиев от 1896 г., а през 20-те години приема хиляди тракийски бежанци. Име като закачка и като копнеж — „малкият Париж“ на работническия Пловдив, свързан с центъра чак през 1928 г. с Бетонния мост.

Кючук Париж
Bahnfrend CC BY-SA 4.0

Защо този квартал е важен

Кючук Париж е учебникът по работнически Пловдив: квартал, роден от една тухларна фабрика, отгледан от бежанската вълна след 1919 г. и свързан с центъра едва през 1928 г. Името му — „малкият Париж“ — е и самоирония, и самочувствие; и двете са живи и днес.

За посетителя

Какво да видите
Гарата, Родопския надлез с гледката към коловозите и „Света Богородица Лурдска“.
Колко време
Около час — идеален при пристигане или заминаване с влак.
Кога да дойдете
По всяко време; неделя сутрин около църквата е най-живо.
Храна наблизо
Квартални закусвални по „Македония“; за ресторанти — центъра отвъд гарата.

Посещавайте с уважение: Работнически жилищен квартал без туристическа сцена — гостувайте, не обикаляйте като по музей.

Откъде идва името

От турското küçük — „малък“: Кючук Париж значи „Малкият Париж“; в градския говор името се е свило до „Кючука“.

Други имена: Кючука (свитата градска форма) ; Малкият Париж (преводът, който кварталът носи с усмивка)

Как да стигнете

От Централна гара — през подлеза или Родопския надлез на юг; повечето автобусни линии към Южен район минават оттук.

Точките показват приблизително разположение, а не официални граници.

Хронология на квартала

  1. 1896 г.

    Тухларната на Калпакчиев

    Павел Калпакчиев (род. 1863, Етрополе) построява фабрика за тухли и керемиди върху 477 декара южно от жп линията — ядрото на бъдещия квартал.

  2. 1905 г.

    Читалище „Христо Ботев“

    Кварталът основава своето читалище — първата му обществена институция.

  3. 1924 г.

    Бежанският квартал

    Започва първото планиране; след Ньойския договор хиляди българи от Беломорска Тракия се заселват тук — само от Западна Тракия в Пловдив пристигат около 4763 души.

  4. 1927 г.

    Оловната кула

    Иван Нейков издига „Оловната кула“ — тогава най-високата постройка в Пловдив, символ на квартала до събарянето ѝ през 2002 г.

  5. 1928 г.

    Земетресението и Бетонният мост

    Чирпанското земетресение поразява къщите; същата година Бетонният мост над жп линията най-после свързва Кючука с центъра.

  6. 1995 г.

    Район „Южен“

    Кварталът влиза в днешните граници на район „Южен“ — между жп линията и Околовръстното.

Хора, общности и институции

  • Личности

    Павел Калпакчиев

    Индустриалецът, чиято тухларна от 1896 г. е ядрото на квартала.

  • Общност

    Тракийските бежанци

    Хиляди прокудени семейства след Ньойския договор строят южните улици.

  • Институция

    Читалище „Христо Ботев“

    Първата обществена институция на квартала, основана 1905 г.

  • Индустрия

    Тухларната индустрия

    Пещите и глината на юга изградиха буквално и преносно следосвобожденския Пловдив.

Ключови места

Тогава и сега

Маршрути през квартала