Модерна епоха
Кючук Париж
„Малкият Париж“ — тухларната, бежанците и бетонният мост
Южно от жп линията кварталът израства около тухларната фабрика на Павел Калпакчиев от 1896 г., а през 20-те години приема хиляди тракийски бежанци. Име като закачка и като копнеж — „малкият Париж“ на работническия Пловдив, свързан с центъра чак през 1928 г. с Бетонния мост.
Откъде идва името
От турското küçük — „малък“: Кючук Париж значи „Малкият Париж“; в градския говор името се е свило до „Кючука“.
Как да стигнете
От Централна гара — през подлеза или Родопския надлез на юг; повечето автобусни линии към Южен район минават оттук.
Хронология на квартала
-
1896 г.
Тухларната на Калпакчиев
Павел Калпакчиев (род. 1863, Етрополе) построява фабрика за тухли и керемиди върху 477 декара южно от жп линията — ядрото на бъдещия квартал.
-
1905 г.
Читалище „Христо Ботев“
Кварталът основава своето читалище — първата му обществена институция.
-
1924 г.
Бежанският квартал
Започва първото планиране; след Ньойския договор хиляди българи от Беломорска Тракия се заселват тук — само от Западна Тракия в Пловдив пристигат около 4763 души.
-
1927 г.
Оловната кула
Иван Нейков издига „Оловната кула“ — тогава най-високата постройка в Пловдив, символ на квартала до събарянето ѝ през 2002 г.
-
1928 г.
Земетресението и Бетонният мост
Чирпанското земетресение поразява къщите; същата година Бетонният мост над жп линията най-после свързва Кючука с центъра.
-
1995 г.
Район „Южен“
Кварталът влиза в днешните граници на район „Южен“ — между жп линията и Околовръстното.
