Модерна епоха · Социалистическа епоха
Столипиново
кварталът, който градът създаде през 1889 г. — и продължава да дължи
Столипиново започва с решение на Пловдивския общински съвет от 1889 г. да пресели около 350 роми от града в „ново село“ на два километра източно. Днес тук живеят десетки хиляди души — мюсюлмански и християнски ромски общности, много от които се самоопределят като турци. Кварталът е неотделима част от историята на Пловдив: тя включва и общинските решения, и наводнението от 1957 г., и панелните блокове, и продължаващите неравенства.
Какво още не е документирано: Публичните източници за Столипиново често са непълни или пристрастни. Тук стоят само проверими институционални факти; всекидневната история на квартала тепърва чака своите разказвачи.
Откъде идва името
Първоначално „Новото село“; по-късно е наречен на генерал Аркадий Столипин, помощник на княз Дондуков-Корсаков в следосвобожденска България.
Как да стигнете
Кварталът е на южния бряг на Марица, източно от центъра; стига се с градските автобуси по бул. „Източен“ и „Ландос“.
Хронология на квартала
-
1889 г.
Решението на общината
След холерна епидемия общинският съвет решава да пресели около 350 роми, живеещи из града, в ново селище на 2 км източно от тогавашния Пловдив.
-
30-те години
Бурджиите
Християнски ромски семейства („бурджии“) се преместват от Кючук Париж в Столипиново — кварталът събира различни общности.
-
1957 г.
Наводнението на Марица
Голямото наводнение оставя над 10 000 пловдивчани без дом; за пострадали ромски семейства в Столипиново са построени стотици жилища.
-
след 1958 г.
Уседналост по закон
Държавната политика за уседналост принудително заселва номадски ромски групи; кварталът расте бързо и без съразмерна инфраструктура.
-
днес
Десетки хиляди съседи
С около 40 000 жители Столипиново е сред най-големите преимуществено ромски градски квартали на Балканите — и остава изпитание за общинската политика.
