Всички разкази

6 мин четене

Капана: кварталът-капан, който занаятите построиха, а културата съживи

От занаятчийските сокаци под Джумаята до квартала на творческите индустрии: как една търговска мрежа от улички стана сцена на Пловдив 2019.

Османски периодНова история култураурбанизъмобщност
Площад Джумая на стара пощенска картичка — входът към уличната мрежа на Капана.
Площад Джумая на стара пощенска картичка — входът към уличната мрежа на Капана. VladislavNedelev

01

Мрежа от улички под Джумаята

Името казва всичко: „Капана“ — защото тесните търговски улички се заплитат така, че веднъж влязъл, трудно излизаш. Кварталът израства до Джумая джамия и едноименния площад като занаятчийско сърце на османския пазарен град — улици на кожари, златари и абаджии, чиито имена и днес стоят по табелите. Записът за Капана в Open Plovdiv стъпва на публичните описания на квартала като исторически занаятчийски район.

Източници

02

Когато работилниците замлъкнаха

През XX век занаятите бавно се изтеглят от уличките: индустрията, а по-късно и промените след 1989 г., оставят Капана със затворени партери и несигурно бъдеще. Планове за събаряне и „санитарни“ намеси кръжат около квартала десетилетия наред, но плетеницата от улички оцелява — достатъчно цяла, за да може следващото поколение да я прочете наново.

Източници

03

Сцена на 2019-а

Кандидатурата и програмата на „Пловдив — Европейска столица на културата 2019“ превръщат Капана в емблема: „квартал на творческите индустрии“ с галерии, ателиета и фестивали в същите улички, които някога са били капан за купувачи. Отвъд фестивалната година остава по-важното — че градът показа как занаятчийска тъкан от XV век може да носи съвременен живот, без да бъде разрушена.

Източници

Всички разкази