Хронология на града
Над осем хилядолетия върху седем хълма — от тракийската Евмолпия и римския Тримонциум, през османското Филибе и Възраждането, до Съединението и наши дни.
Епохи и събития
Снимките показват съвременен контекст или архивни справки — не възстановки на всяка епоха. Архивните записи очакват независима редакторска проверка.
Глава 01 6000–2500 г. пр.н.е. Праистория Селища върху тепетата още от VI хилядолетие пр.н.е. Разгледайте ключовите събития 3 акцента · 3 събития Първите праисторически селища на територията на днешен Пловдив се появяват през неолита — преди повече от 8000 години. Яса тепе в днешния квартал „Лаута“ е сред най-добре проучените селищни могили.
Общинските туристически източници поставят най-ранните следи на Небет тепе между неолита през VI хилядолетие пр.н.е. и IV хилядолетие пр.н.е. Слоевете на обекта свидетелстват за многохилядолетна последователност на обитаване, а не за една безспорно датирана „основателна“ година.
През бронзовата епоха селището на хълмовете продължава да съществува, а в околността се появяват погребения. Некрополи край Пловдив са датирани към II–III хилядолетие пр.н.е., бележейки дългия преход към по-късния тракийски град.
Глава 02 600–72 г. пр.н.е. Тракийска епоха Тракийската Евмолпия и Филипопол на Филип II Македонски. Разгледайте ключовите събития 6 акцента · 8 събития През VI и първата половина на V в. пр.н.е. политическото средище на бесите е в западната част на Пловдивското поле, а източната е обитавана от одрисите. С възхода на Одриското царство в средата на V в. пр.н.е. то започва да доминира в областта и поглъща съюза на бесите.
Общинската историческа справка описва тракийското укрепено селище на Трихълмието като Евмолпия или Евмолпеида. С възхода на Одриското царство през V в. пр.н.е. селището и околностите му попадат в неговата политическа орбита.
През 342 г. пр.н.е. Филип II Македонски или неговите войски завладяват града. Общинската историческа справка свързва с това завоевание името Филипопол, а туристическата историческа справка — укрепването на селището като опора за по-нататъшната македонска експанзия.
По време на келтското заселване в Източна Европа градът е разрушен, най-вероятно през 270-те г. пр.н.е., преди животът на хълмовете отново да се възстанови.
През 183 г. пр.н.е. Филип V Македонски превзема града, но скоро след това траките си го връщат — един от няколкото пъти, в които градът на хълмовете сменя владетелите си през този период.
През 72 г. пр.н.е. римският пълководец Марк Лукул завзема града, но той скоро е върнат под тракийска власт — предвестие на окончателното му включване в Римската империя през 46 г.
Глава 03 46–441 Римски период Тримонциум — блестящ римски град с театър и стадион. Разгледайте ключовите събития 6 акцента · 7 събития При император Клавдий градът е включен в Римската империя и става център на провинция Тракия. Римляните го наричат Тримонциум — „трихълмие“.
Форумът на Тримонциум е започнат при император Веспасиан през I в. и завършен през II в. С площ около 11 хектара и заобиколен от магазини и обществени сгради, той е средоточието на уличната мрежа на античния град.
Разчетен надпис свързва изграждането на Античния театър с 90-те години на I в. сл.н.е. Общинската археологическа справка посочва около 6000 зрителски места; обектът остава действаща сцена за съвременния културен живот.
По времето на император Адриан е построен стадионът — около 240 на 50 метра, с капацитет за близо 30 000 зрители.
Градът е изгорен от готите, водени от Книва; според античните автори жертвите и пленниците са десетки хиляди.
Хуните отново разрушават града; крепостните стени впоследствие са възстановени.
Глава 04 681–1323 Средновековие Векове на сменящо се владение между България и Византия. Разгледайте ключовите събития 6 акцента · 7 събития Славяните се заселват в района до средата на VI в. След създаването на българската държава през 681 г. Филипопол става важна гранична крепост на Византийската империя.
Хан Крум превзема Филипопол от Византия — началото на дълга поредица от смени на владението между България и Византия.
Хан Маламир включва града в Българската държава, макар през следващите векове владението многократно да се сменя.
През 1204 г. Латинската империя завладява Филипопол, който става столица на Пловдивското херцогство. През следващите десетилетия градът неколкократно сменя владетелите си между латинци, българи и Византия.
Цар Иван Асен II завладява Кръстоносното херцогство Филипопол и връща града към България.
След векове на оспорвано владение България окончателно си връща града през 1323 г.
Глава 05 1364–1564 Османски период Пет века като Филибе — кръстопът на Балканите. Разгледайте ключовите събития 5 акцента · 6 събития Общинската туристическа справка датира османското завладяване на града в 1363–1364 г. То поставя началото на векове османско управление.
Според част от изворите Пловдив попада окончателно под османска власт след битката при Марица през 1371 г., когато жителите и българската войска напускат града без съпротива, а бежанци се заселват в Станимака (днешния Асеновград).
По време на османското междуцарствие през 1410 г. Муса Челеби завладява града, при което избива и разселва част от жителите му.
От 1364 г. Филибе е център на Румелийския еялет, докато през 1443 г. столицата на Румелия е преместена в София. Градът остава важно административно средище и през следващите векове.
През този период Филибе е едно от най-големите стопански средища на Балканите, наред с Истанбул, Одрин, Солун и София. По-заможните граждани издигат богати къщи, много от които и днес се пазят в архитектурния резерват Стария Пловдив.
Глава 06 1780–1877 Възраждане Българското просветно и църковно пробуждане. Разгледайте ключовите събития 6 акцента · 18 събития Открито е първото българско училище в града — част от просветното пробуждане на Възраждането.
През 1850 г. в града започва модерното светско образование с откриването на училището „Св. св. Кирил и Методий“.
За първи път от XIV в. насам Коледната литургия е отслужена на български език — крайъгълен момент от църковно-националната борба.
На 11 май 1858 г. за първи път е честван денят на светите братя Кирил и Методий. По-късно той става национален празник, който се чества и днес (на 24 май след преминаването към григорианския календар).
През 1868 г. училището прераства в първата българска гимназия. През нея преминават мнозина бъдещи интелектуалци, политици и духовни водачи на нацията.
Възстановяването на Българската църква (Екзархията) през 1870 г. е белег за национално самосъзнание. Филибе е средище на борбата за църковна независимост с водачи като Найден Геров и Йоаким Груев.
Глава 07 1878–1885 Освобождение и Съединение Освобождението, столица на Източна Румелия и Съединението. Разгледайте ключовите събития 5 акцента · 18 събития През нощта на 15 срещу 16 януари 1878 г. отрядът на капитан Александър Бураго влиза в града, а в ранната сутрин на 16 януари Пловдив е освободен; генерал Йосиф Гурко пристига с щаба си по обяд.
Със Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.) Пловдив — тогава най-големият и оживен български град — е определен за столица на възстановената държава и седалище на Временното руско управление, преди Берлинският конгрес да преначертае картата.
След Берлинския конгрес Пловдив става столица на автономната област Източна Румелия в рамките на Османската империя.
През пролетта на 1885 г. Захари Стоянов основава в Пловдив Българския таен централен революционен комитет. В нощта на 5 срещу 6 септември въстаници, водени от Данаил Николаев, превземат града и свалят генерал-губернатора Гаврил Кръстевич; временно правителство начело с Георги Странски обявява съединението. И днес 6 септември се чества като Ден на Пловдив.
Безкръвен преврат в Пловдив обединява Източна Румелия с Княжество България. 6 септември се чества като Ден на Съединението и Ден на Пловдив.
Глава 08 1887–2023 Нова история Панаирният град и Европейска столица на културата. Разгледайте ключовите събития 7 акцента · 298 събития Пловдив е домакин на Първото българско изложение с международно участие — началото на Международния панаир Пловдив.
Електрификацията на Пловдив започва през 1927 г., докато германски, френски и белгийски капитали навлизат в модерната търговия, банковото дело и индустрията. Към 1939 г. в града работят около 16 000 занаятчии и 17 000 фабрични работници, основно в хранителната и тютюневата промишленост.
Първият от разрушителните трусове в поредицата Чирпан-Пловдив удря Южна България на 14 април 1928 г.; следва нов силен трус на 18 април и тежки щети в Пловдив и околните селища.
На 10 март 1943 г. пловдивският митрополит Кирил се застъпва за местната еврейска общност, събрана за депортация, и става една от видимите фигури в предотвратяването на депортацията на евреите от старите предели на България.
На 1 април 1969 г. към Градския народен съвет е създадено специализирано управление „Старинен Пловдив“. Изследването посочва оперативна програма до 1975 г. и 600 000 лв. за 1969 г. при годишен бюджет на града около 25 млн. лв.
В края на 80-те години Пловдив става люлка на българското движение за демократична реформа, което до 1989 г. събира достатъчно подкрепа, за да влезе в управлението с края на комунистическото управление.
Официалната церемония за Пловдив — Европейска столица на културата 2019 се провежда на 12 януари, в рамките на откриващия уикенд 11–13 януари.
Тематични маршрути
Тракийска епоха – Античност
Най-старата част на града — тук е основано тракийското селище Евмолпия, по-късно акропол на Филипопол. Запазени са стени и кули от IV в. пр.н.е. (циклопски градеж), византийски потаен ход от VI в. (при Юстиниан) и голям водоем. През 2025 г. обектът е отворен за посетители след реставрация.
Източник: Wikipedia — Nebet Tepe ↗ Римски период, края на I в.
Вероятно най-известният античен паметник в България, изграден през 90-те години на I век при император Домициан. Разположен в седловината между два от трите хълма, той е побирал около 7000 зрители на два сектора с по 14 реда. Проучен и реставриран между 1968 и 1984 г., той е сред най-добре запазените римски театри в света и днес е сцена на Opera Open и други фестивали.
Източник: Wikipedia — Plovdiv ↗
Римски период, II в.
Една от най-големите постройки на римския Филипопол, изградена през II век при император Адриан и по образец на стадиона в Делфи. Дълъг около 240 метра, той е побирал до 30 000 зрители за атлетически игри, организирани от провинциалното събрание на Тракия — игри, които градският монетен двор отбелязва върху монетите си. Днес е разкрита само северната извивка с 14 реда седалки под площад Джумая; останалото е под съвременния град.
Източник: Wikipedia — Plovdiv ↗ Османски период, XIV в.
Една от най-старите османски джамии на Балканите, датирана към 1363–1364 г. (султан Мурад I). Има девет купола и едно минаре и се намира до Античния стадион.
Източник: Wikipedia — Dzhumaya Mosque ↗ Възраждане, XIX в.
Архитектурно-исторически резерват върху хълмовете Небет, Джамбаз и Таксим тепе, прочут с възрожденските си къщи от XIX в. — като Куюмджиоглувата къща (1847 г., днес Етнографски музей). От 2004 г. е в индикативния списък на ЮНЕСКО.
Източник: Wikipedia — Old Town (Plovdiv) ↗ През всички епохи
Пловдив е изграден върху сиенитни хълмове и е известен като „градът на седемте хълма“. Днес са запазени шест — Марково тепе е разрушено и иззето като кариера през XX в.
Източник: Wikipedia — Plovdiv ↗
През всички епохи
Град Пловдив е основният пространствен запис за събития, които са свързани с целия град, а не с конкретна сграда, улица или археологически обект.
Източник: Wikipedia — Plovdiv ↗
Римски период
Гражданското сърце на римския Филипопол: площад, започнат при император Веспасиан през I век и завършен през II век, с площ около 11 хектара. Заобиколен от магазини, одеона на градския съвет и други обществени сгради, той е средоточието на античната улична мрежа, близо до днешната Централна поща.
Източник: Wikipedia — Roman forum of Philippopolis ↗ Античност – Средновековие
Хисар капия е една от най-разпознаваемите порти в Стария град. Тя маркира историческата укрепителна линия и свързва античното и средновековното ядро с по-късната възрожденска градска тъкан.
Източник: Wikipedia — Hisar Kapia ↗
XIX в.
Катедралата „Свети Лудвиг“ е католически храм в центъра на Пловдив и важна част от религиозната и архитектурна история на града през XIX век.
Източник: Wikipedia — Cathedral of St Louis (Plovdiv) ↗
Възраждане, XIX в.
Църквата „Успение Богородично“ е православен храм в Стария град и важна спирка в религиозната, възрожденската и гражданската история на Пловдив.
Източник: Wikipedia — Church of the Holy Mother of God, Plovdiv ↗
Възраждане – нова история
Арменската апостолическа църква „Свети Георги“ е културен паметник в Стария град и свидетелство за историческото присъствие на арменската общност в Пловдив.
Източник: Wikidata — Saint George church (Q55399583) ↗
ок. 1880 г.
Историческа снимка на железопътната гара, свързана с координатите на съвременната Централна гара.
Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.
Източник: Wikimedia Commons — Plovdiv Train Station Around 1880.jpg ↗
1892 г.
Исторически кадър на един от хълмовете на Трихълмието, свързан със съвременния запис за Джамбаз тепе.
Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.
Източник: Wikimedia Commons — Dzhambaztepe 1892.jpg ↗
1892 г.
Снимка от Международното изложение в Пловдив през 1892 г. от фонда на Българската държавна архивна агенция.
Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.
Източник: Wikimedia Commons — BASA-3K-7-327-1-International Fair Plovdiv, 1892.jpg ↗
нач. XX в.
Стара картичка на площад Джумая, свързана с координатите на площада и римския стадион.
Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.
Източник: Wikimedia Commons — Dzhumaya square on old postcard.jpg ↗
ок. 1908 г.
Панорамен градски архивен кадър, георефериран към центъра на Пловдив за обща историческа ориентация.
Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.
Източник: Wikimedia Commons — Plovdiv Ivan Karastoyanov.jpg ↗
1915 г.
Архивна картичка от Българската държавна архивна агенция с изглед към Цар-Симеоновата градина.
Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.
Източник: Wikimedia Commons — BASA-1735K-1-345-24-Tsar Simeon Garden, Plovdiv, Bulgaria, 1915.jpg ↗
1928 г.
Архивна снимка на библиотеката в контекста на земетресението от 1928 г.
Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.
Източник: Wikimedia Commons — BASA-741K-2-124-2-Ivan Vazov National Library, Plovdiv.JPG ↗
1931 г.
Стара картичка/снимка на Герджика, геореферирана към съвременния мост.
Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.
Източник: Wikimedia Commons — Gerdjica 1931.jpg ↗
1939 г.
Архивен кадър от откриването на Пловдивския панаир през 1939 г., свързан със съвременния панаирен комплекс.
Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.
Източник: Wikimedia Commons — BASA 1318K-1-5896-2 Opening of 1939 Plovdiv fair.jpg ↗
XX в.
Архивна снимка на кино „Балкан“, свързана със съвременния запис за сградата.
Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.
Източник: Wikimedia Commons — BASA-1625K-1-22-5-Balkan cinema, Plovdiv, Bulgaria.jpg ↗
разкриване, XX в.
Фотографски архивен материал за разкриването на Античния театър.
Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.
Източник: Wikimedia Commons — Razkrivane antichen teatur.jpg ↗
февруари 1972 г.
Снимка от архивна серия за Ламартиновата къща през 1972 г.
Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.
Източник: Wikimedia Commons — 1972Feb 150* Lamartine FFloor.jpeg ↗ Тогава · януари 1878 г. Референтна снимка Сравнение между архивния кадър „Улица във Филипопол през януари 1878 г.“ и съвременен свободно лицензиран образ на Старият град (Старинен Пловдив).
Редакторска проверка: Тази двойка от историческо изображение и референтна снимка е автоматично подготвена и е показана като временна справка; независима редакторска проверка на визуалното съответствие, информацията за лиценза и авторството и контекста все още предстои.
Тогава · ок. 1880 г. Референтна снимка Сравнение между архивния кадър „Железопътната гара на Пловдив около 1880 г.“ и съвременен свободно лицензиран образ на Централна гара Пловдив.
Редакторска проверка: Тази двойка от историческо изображение и референтна снимка е автоматично подготвена и е показана като временна справка; независима редакторска проверка на визуалното съответствие, информацията за лиценза и авторството и контекста все още предстои.
Тогава · 1892 г. Референтна снимка Сравнение между архивния кадър „Джамбаз тепе през 1892 г.“ и съвременен свободно лицензиран образ на Джамбаз тепе.
Редакторска проверка: Тази двойка от историческо изображение и референтна снимка е автоматично подготвена и е показана като временна справка; независима редакторска проверка на визуалното съответствие, информацията за лиценза и авторството и контекста все още предстои.
Тогава · нач. XX в. Референтна снимка Сравнение между архивния кадър „Гръцката гимназия в Пловдив“ и съвременен свободно лицензиран образ на Основно училище „Гео Милев“.
Редакторска проверка: Тази двойка от историческо изображение и референтна снимка е автоматично подготвена и е показана като временна справка; независима редакторска проверка на визуалното съответствие, информацията за лиценза и авторството и контекста все още предстои.
Тогава · нач. XX в. Референтна снимка Сравнение между архивния кадър „Княжеската градина в Пловдив“ и съвременен свободно лицензиран образ на Цар Симеонова градина.
Редакторска проверка: Тази двойка от историческо изображение и референтна снимка е автоматично подготвена и е показана като временна справка; независима редакторска проверка на визуалното съответствие, информацията за лиценза и авторството и контекста все още предстои.
Тогава · нач. XX в. Референтна снимка Сравнение между архивния кадър „Площад Джумая на стара картичка“ и съвременен свободно лицензиран образ на Римски стадион.
Редакторска проверка: Тази двойка от историческо изображение и референтна снимка е автоматично подготвена и е показана като временна справка; независима редакторска проверка на визуалното съответствие, информацията за лиценза и авторството и контекста все още предстои.
Тогава · ок. 1908 г. Референтна снимка Сравнение между архивния кадър „Пловдив във фотография на Иван Карастоянов“ и съвременен свободно лицензиран образ на Пловдив.
Редакторска проверка: Тази двойка от историческо изображение и референтна снимка е автоматично подготвена и е показана като временна справка; независима редакторска проверка на визуалното съответствие, информацията за лиценза и авторството и контекста все още предстои.
Тогава · 1928 г. Референтна снимка Сравнение между архивния кадър „Народната библиотека „Иван Вазов“ след земетресението“ и съвременен свободно лицензиран образ на Народна библиотека „Иван Вазов“.
Редакторска проверка: Тази двойка от историческо изображение и референтна снимка е автоматично подготвена и е показана като временна справка; независима редакторска проверка на визуалното съответствие, информацията за лиценза и авторството и контекста все още предстои.
365 записа
Нищо не открихме за това търсене. Опитайте друга дума или някое от предложенията.
XV век (османска епоха)
Възниква северно от река Марица след построяването на нов мост през XV век по време на османската епоха.
Източник: Уикипедия — Пловдив ↗Античност – Възраждане (XIX в.)
Ядрото на античния Филипопол върху трите хълма; днешният му облик е оформен от възрожденските къщи на XIX век.
Източник: Wikipedia — Old Town (Plovdiv) ↗Възраждане (XVIII–XIX в.)
Старият занаятчийски квартал с тесни улички като „капан“, оформен през Възраждането; днес е творчески квартал.
Източник: Lost in Plovdiv — кварталите на Пловдив ↗Началото на XX век
Оформя се в началото на XX век, когато бежанци от Македония и Тракия се заселват южно от Централна гара.
Източник: Lost in Plovdiv — кварталите на Пловдив ↗1920-те (след Първата световна война)
Бежански квартали, основани от преселници след Първата световна война.
Източник: Wikipedia — Plovdiv ↗
