Хронология на града

Историята на Пловдив

Над осем хилядолетия върху седем хълма — от тракийската Евмолпия и римския Тримонциум, през османското Филибе и Възраждането, до Съединението и наши дни.

Епохи и събития

Осем глави, един град

Следвайте града от първите селища по тепетата до съвременния Пловдив. Всяка глава съчетава образ, кратък разказ и проверими събития.

Снимките показват съвременен контекст или архивни справки — не възстановки на всяка епоха. Архивните записи очакват независима редакторска проверка.

Глава 01 6000–2500 г. пр.н.е. Праистория Селища върху тепетата още от VI хилядолетие пр.н.е. Разгледайте ключовите събития 3 акцента · 3 събития
  1. 6000–5000 г. пр.н.е.

    Раннонеолитни селища

    Първите праисторически селища на територията на днешен Пловдив се появяват през неолита — преди повече от 8000 години. Яса тепе в днешния квартал „Лаута“ е сред най-добре проучените селищни могили.

  2. VI–IV хилядолетие пр.н.е.

    Дългата селищна последователност на Небет тепе

    Общинските туристически източници поставят най-ранните следи на Небет тепе между неолита през VI хилядолетие пр.н.е. и IV хилядолетие пр.н.е. Слоевете на обекта свидетелстват за многохилядолетна последователност на обитаване, а не за една безспорно датирана „основателна“ година.

  3. III–II хилядолетие пр.н.е. (бронзова епоха)

    Бронзовата епоха и ранните некрополи

    През бронзовата епоха селището на хълмовете продължава да съществува, а в околността се появяват погребения. Некрополи край Пловдив са датирани към II–III хилядолетие пр.н.е., бележейки дългия преход към по-късния тракийски град.

Глава 02 600–72 г. пр.н.е. Тракийска епоха Тракийската Евмолпия и Филипопол на Филип II Македонски. Разгледайте ключовите събития 6 акцента · 8 събития
  1. VI – първата половина на V в. пр.н.е.

    Беси и одриси в Пловдивското поле

    През VI и първата половина на V в. пр.н.е. политическото средище на бесите е в западната част на Пловдивското поле, а източната е обитавана от одрисите. С възхода на Одриското царство в средата на V в. пр.н.е. то започва да доминира в областта и поглъща съюза на бесите.

  2. V в. пр.н.е.

    Тракийският град Евмолпия

    Общинската историческа справка описва тракийското укрепено селище на Трихълмието като Евмолпия или Евмолпеида. С възхода на Одриското царство през V в. пр.н.е. селището и околностите му попадат в неговата политическа орбита.

  3. 342 г. пр.н.е.

    Филип II и Филипопол

    През 342 г. пр.н.е. Филип II Македонски или неговите войски завладяват града. Общинската историческа справка свързва с това завоевание името Филипопол, а туристическата историческа справка — укрепването на селището като опора за по-нататъшната македонска експанзия.

  4. ок. 270-те г. пр.н.е.

    Разрушен от келтите

    По време на келтското заселване в Източна Европа градът е разрушен, най-вероятно през 270-те г. пр.н.е., преди животът на хълмовете отново да се възстанови.

  5. 183 г. пр.н.е.

    Филип V Македонски превзема града

    През 183 г. пр.н.е. Филип V Македонски превзема града, но скоро след това траките си го връщат — един от няколкото пъти, в които градът на хълмовете сменя владетелите си през този период.

  6. 72 г. пр.н.е.

    Първият римски досег: Марк Лукул

    През 72 г. пр.н.е. римският пълководец Марк Лукул завзема града, но той скоро е върнат под тракийска власт — предвестие на окончателното му включване в Римската империя през 46 г.

Глава 03 46–441 Римски период Тримонциум — блестящ римски град с театър и стадион. Разгледайте ключовите събития 6 акцента · 7 събития
  1. 46 г.

    Тримонциум — част от Римската империя

    При император Клавдий градът е включен в Римската империя и става център на провинция Тракия. Римляните го наричат Тримонциум — „трихълмие“.

  2. I–II в.

    Римският форум

    Форумът на Тримонциум е започнат при император Веспасиан през I в. и завършен през II в. С площ около 11 хектара и заобиколен от магазини и обществени сгради, той е средоточието на уличната мрежа на античния град.

  3. края на I в.

    Изграждане на Античния театър

    Разчетен надпис свързва изграждането на Античния театър с 90-те години на I в. сл.н.е. Общинската археологическа справка посочва около 6000 зрителски места; обектът остава действаща сцена за съвременния културен живот.

  4. II в. (при Адриан)

    Изграждане на Античния стадион

    По времето на император Адриан е построен стадионът — около 240 на 50 метра, с капацитет за близо 30 000 зрители.

  5. 250 г.

    Опожаряване от готите

    Градът е изгорен от готите, водени от Книва; според античните автори жертвите и пленниците са десетки хиляди.

  6. 441–442 г.

    Разрушение от хуните

    Хуните отново разрушават града; крепостните стени впоследствие са възстановени.

Глава 04 681–1323 Средновековие Векове на сменящо се владение между България и Византия. Разгледайте ключовите събития 6 акцента · 7 събития
  1. 681 г.

    Византийска гранична крепост

    Славяните се заселват в района до средата на VI в. След създаването на българската държава през 681 г. Филипопол става важна гранична крепост на Византийската империя.

  2. 812 г.

    Хан Крум превзема града

    Хан Крум превзема Филипопол от Византия — началото на дълга поредица от смени на владението между България и Византия.

  3. 834 г.

    В пределите на България

    Хан Маламир включва града в Българската държава, макар през следващите векове владението многократно да се сменя.

  4. 1204 г.

    Латинската империя и Пловдивското херцогство

    През 1204 г. Латинската империя завладява Филипопол, който става столица на Пловдивското херцогство. През следващите десетилетия градът неколкократно сменя владетелите си между латинци, българи и Византия.

  5. 1230 г.

    Иван Асен II си връща града

    Цар Иван Асен II завладява Кръстоносното херцогство Филипопол и връща града към България.

  6. 1323 г.

    Окончателно българско владение

    След векове на оспорвано владение България окончателно си връща града през 1323 г.

Глава 05 1364–1564 Османски период Пет века като Филибе — кръстопът на Балканите. Разгледайте ключовите събития 5 акцента · 6 събития
  1. 1363–1364 г.

    Османско завладяване

    Общинската туристическа справка датира османското завладяване на града в 1363–1364 г. То поставя началото на векове османско управление.

  2. 1371 г.

    Битката при Марица

    Според част от изворите Пловдив попада окончателно под османска власт след битката при Марица през 1371 г., когато жителите и българската войска напускат града без съпротива, а бежанци се заселват в Станимака (днешния Асеновград).

  3. 1410 г.

    Османското междуцарствие

    По време на османското междуцарствие през 1410 г. Муса Челеби завладява града, при което избива и разселва част от жителите му.

  4. 1364–1443 г.

    Център на Румелия

    От 1364 г. Филибе е център на Румелийския еялет, докато през 1443 г. столицата на Румелия е преместена в София. Градът остава важно административно средище и през следващите векове.

  5. XV–XVII в.

    Едно от стопанските средища на Балканите

    През този период Филибе е едно от най-големите стопански средища на Балканите, наред с Истанбул, Одрин, Солун и София. По-заможните граждани издигат богати къщи, много от които и днес се пазят в архитектурния резерват Стария Пловдив.

Глава 06 1780–1877 Възраждане Българското просветно и църковно пробуждане. Разгледайте ключовите събития 6 акцента · 18 събития
  1. 1836 г.

    Първото българско училище

    Открито е първото българско училище в града — част от просветното пробуждане на Възраждането.

  2. 1850 г.

    Светско образование — „Св. св. Кирил и Методий“

    През 1850 г. в града започва модерното светско образование с откриването на училището „Св. св. Кирил и Методий“.

  3. 1858 г.

    Литургия на български език

    За първи път от XIV в. насам Коледната литургия е отслужена на български език — крайъгълен момент от църковно-националната борба.

  4. 11 май 1858 г.

    Първият празник на Кирил и Методий

    На 11 май 1858 г. за първи път е честван денят на светите братя Кирил и Методий. По-късно той става национален празник, който се чества и днес (на 24 май след преминаването към григорианския календар).

  5. 1868 г.

    Първата гимназия

    През 1868 г. училището прераства в първата българска гимназия. През нея преминават мнозина бъдещи интелектуалци, политици и духовни водачи на нацията.

  6. 1870 г.

    Възстановяване на Българската църква

    Възстановяването на Българската църква (Екзархията) през 1870 г. е белег за национално самосъзнание. Филибе е средище на борбата за църковна независимост с водачи като Найден Геров и Йоаким Груев.

Глава 07 1878–1885 Освобождение и Съединение Освобождението, столица на Източна Румелия и Съединението. Разгледайте ключовите събития 5 акцента · 18 събития
  1. 16 януари 1878 г.

    Освобождение

    През нощта на 15 срещу 16 януари 1878 г. отрядът на капитан Александър Бураго влиза в града, а в ранната сутрин на 16 януари Пловдив е освободен; генерал Йосиф Гурко пристига с щаба си по обяд.

  2. 3 март 1878 г.

    Санстефанският договор

    Със Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.) Пловдив — тогава най-големият и оживен български град — е определен за столица на възстановената държава и седалище на Временното руско управление, преди Берлинският конгрес да преначертае картата.

  3. юли 1878 г.

    Столица на Източна Румелия

    След Берлинския конгрес Пловдив става столица на автономната област Източна Румелия в рамките на Османската империя.

  4. 5–6 септември 1885 г.

    Тайният комитет и 6 септември

    През пролетта на 1885 г. Захари Стоянов основава в Пловдив Българския таен централен революционен комитет. В нощта на 5 срещу 6 септември въстаници, водени от Данаил Николаев, превземат града и свалят генерал-губернатора Гаврил Кръстевич; временно правителство начело с Георги Странски обявява съединението. И днес 6 септември се чества като Ден на Пловдив.

  5. 6 септември 1885 г.

    Съединението на България

    Безкръвен преврат в Пловдив обединява Източна Румелия с Княжество България. 6 септември се чества като Ден на Съединението и Ден на Пловдив.

Глава 08 1887–2023 Нова история Панаирният град и Европейска столица на културата. Разгледайте ключовите събития 7 акцента · 298 събития
  1. 15 август 1892 г.

    Първото международно изложение

    Пловдив е домакин на Първото българско изложение с международно участие — началото на Международния панаир Пловдив.

  2. 1927 г.

    Електрификация и индустрия

    Електрификацията на Пловдив започва през 1927 г., докато германски, френски и белгийски капитали навлизат в модерната търговия, банковото дело и индустрията. Към 1939 г. в града работят около 16 000 занаятчии и 17 000 фабрични работници, основно в хранителната и тютюневата промишленост.

  3. 14 април 1928 г.

    Чирпанско-пловдивските земетресения

    Първият от разрушителните трусове в поредицата Чирпан-Пловдив удря Южна България на 14 април 1928 г.; следва нов силен трус на 18 април и тежки щети в Пловдив и околните селища.

  4. 10 март 1943 г.

    Спасяването на пловдивските евреи

    На 10 март 1943 г. пловдивският митрополит Кирил се застъпва за местната еврейска общност, събрана за депортация, и става една от видимите фигури в предотвратяването на депортацията на евреите от старите предели на България.

  5. 1969-1975 г.

    Специализирано управление „Старинен Пловдив“

    На 1 април 1969 г. към Градския народен съвет е създадено специализирано управление „Старинен Пловдив“. Изследването посочва оперативна програма до 1975 г. и 600 000 лв. за 1969 г. при годишен бюджет на града около 25 млн. лв.

  6. 1989 г.

    Люлка на демократичната промяна

    В края на 80-те години Пловдив става люлка на българското движение за демократична реформа, което до 1989 г. събира достатъчно подкрепа, за да влезе в управлението с края на комунистическото управление.

  7. 12 януари 2019 г.

    Откриване на Европейска столица на културата

    Официалната церемония за Пловдив — Европейска столица на културата 2019 се провежда на 12 януари, в рамките на откриващия уикенд 11–13 януари.

Историческа карта

Документираните места са показани на картата с приблизителни координати и отделен източник за контекст.

Всички места →

Тематични маршрути

151 Видими места

1 архивни маркера

Небет тепе
VladislavNedelev · CC BY-SA 3.0

Тракийска епоха – Античност

Небет тепе

Дата/строеж
Тракийска епоха – Античност
Архитект/строител
не е идентифициран в текущия публичен източник

Най-старата част на града — тук е основано тракийското селище Евмолпия, по-късно акропол на Филипопол. Запазени са стени и кули от IV в. пр.н.е. (циклопски градеж), византийски потаен ход от VI в. (при Юстиниан) и голям водоем. През 2025 г. обектът е отворен за посетители след реставрация.

Източник: Wikipedia — Nebet Tepe ↗
Античен театър
Edal Anton Lefterov · CC BY-SA 3.0

Римски период, края на I в.

Античен театър

Дата/строеж
Римски период, края на I в.
Архитект/строител
не е идентифициран в текущия публичен източник

Вероятно най-известният античен паметник в България, изграден през 90-те години на I век при император Домициан. Разположен в седловината между два от трите хълма, той е побирал около 7000 зрители на два сектора с по 14 реда. Проучен и реставриран между 1968 и 1984 г., той е сред най-добре запазените римски театри в света и днес е сцена на Opera Open и други фестивали.

Източник: Wikipedia — Plovdiv ↗
Античен стадион
Kmrakmra · CC BY-SA 3.0

Римски период, II в.

Античен стадион

Дата/строеж
Римски период, II в.
Архитект/строител
не е идентифициран в текущия публичен източник

Една от най-големите постройки на римския Филипопол, изградена през II век при император Адриан и по образец на стадиона в Делфи. Дълъг около 240 метра, той е побирал до 30 000 зрители за атлетически игри, организирани от провинциалното събрание на Тракия — игри, които градският монетен двор отбелязва върху монетите си. Днес е разкрита само северната извивка с 14 реда седалки под площад Джумая; останалото е под съвременния град.

Източник: Wikipedia — Plovdiv ↗
Джумая джамия
Ivelin Vraykov · CC BY-SA 3.0

Османски период, XIV в.

Джумая джамия

Дата/строеж
Османски период, XIV в.
Архитект/строител
не е идентифициран в текущия публичен източник

Една от най-старите османски джамии на Балканите, датирана към 1363–1364 г. (султан Мурад I). Има девет купола и едно минаре и се намира до Античния стадион.

Източник: Wikipedia — Dzhumaya Mosque ↗
Старият град (Старинен Пловдив)
Faces&&Places · CC BY 2.0

Възраждане, XIX в.

Старият град (Старинен Пловдив)

Дата/строеж
Възраждане, XIX в.
Архитект/строител
не е идентифициран в текущия публичен източник

Архитектурно-исторически резерват върху хълмовете Небет, Джамбаз и Таксим тепе, прочут с възрожденските си къщи от XIX в. — като Куюмджиоглувата къща (1847 г., днес Етнографски музей). От 2004 г. е в индикативния списък на ЮНЕСКО.

Източник: Wikipedia — Old Town (Plovdiv) ↗
Седемте хълма (тепета)
Avidius ( talk ) · Public domain

През всички епохи

Седемте хълма (тепета)

Дата/строеж
През всички епохи
Архитект/строител
неприложимо за природен хълм/терен

Пловдив е изграден върху сиенитни хълмове и е известен като „градът на седемте хълма“. Днес са запазени шест — Марково тепе е разрушено и иззето като кариера през XX в.

Източник: Wikipedia — Plovdiv ↗
Пловдив
Ilia Markov from Sofia, Bulgaria · CC BY-SA 2.0

През всички епохи

Пловдив

Дата/строеж
През всички епохи
Архитект/строител
не е идентифициран в текущия публичен източник

Град Пловдив е основният пространствен запис за събития, които са свързани с целия град, а не с конкретна сграда, улица или археологически обект.

Източник: Wikipedia — Plovdiv ↗
Форум на Филипопол
Dennis G. Jarvis, Wikimedia Commons · CC BY-SA 2.0

Римски период

Форум на Филипопол

Дата/строеж
Римски период
Архитект/строител
не е идентифициран в текущия публичен източник

Гражданското сърце на римския Филипопол: площад, започнат при император Веспасиан през I век и завършен през II век, с площ около 11 хектара. Заобиколен от магазини, одеона на градския съвет и други обществени сгради, той е средоточието на античната улична мрежа, близо до днешната Централна поща.

Източник: Wikipedia — Roman forum of Philippopolis ↗
Хисар капия
Michal Valach, Wikimedia Commons · CC BY-SA 4.0

Античност – Средновековие

Хисар капия

Дата/строеж
Античност – Средновековие
Архитект/строител
не е идентифициран в текущия публичен източник

Хисар капия е една от най-разпознаваемите порти в Стария град. Тя маркира историческата укрепителна линия и свързва античното и средновековното ядро с по-късната възрожденска градска тъкан.

Източник: Wikipedia — Hisar Kapia ↗
Катедрала „Свети Лудвиг“
Pasztilla aka Attila Terbócs, Wikimedia Commons · CC BY-SA 4.0

XIX в.

Катедрала „Свети Лудвиг“

Дата/строеж
XIX в.
Архитект/строител
не е идентифициран в текущия публичен източник

Катедралата „Свети Лудвиг“ е католически храм в центъра на Пловдив и важна част от религиозната и архитектурна история на града през XIX век.

Източник: Wikipedia — Cathedral of St Louis (Plovdiv) ↗
Църква „Успение Богородично“
Mopkob, Wikimedia Commons · Public domain

Възраждане, XIX в.

Църква „Успение Богородично“

Дата/строеж
Възраждане, XIX в.
Архитект/строител
не е идентифициран в текущия публичен източник

Църквата „Успение Богородично“ е православен храм в Стария град и важна спирка в религиозната, възрожденската и гражданската история на Пловдив.

Източник: Wikipedia — Church of the Holy Mother of God, Plovdiv ↗
Арменска църква „Свети Георги“
Edal Anton Lefterov, Wikimedia Commons · CC BY-SA 3.0

Възраждане – нова история

Арменска църква „Свети Георги“

Дата/строеж
Възраждане – нова история
Архитект/строител
не е идентифициран в текущия публичен източник

Арменската апостолическа църква „Свети Георги“ е културен паметник в Стария град и свидетелство за историческото присъствие на арменската общност в Пловдив.

Източник: Wikidata — Saint George church (Q55399583) ↗

Георефериран архив и тогава/сега

Архивният слой свързва исторически карти, снимки и картички с местата в града. Всеки елемент има източник от Wikimedia Commons и лиценз.

Железопътната гара на Пловдив около 1880 г.
Dimitar Kavra · Public domain

ок. 1880 г.

Железопътната гара на Пловдив около 1880 г.

Историческа снимка на железопътната гара, свързана с координатите на съвременната Централна гара.

Място
Централна гара Пловдив
Георефериране
Кадърът е свързан с координатите на съществуващия запис за място: Централна гара Пловдив.
Лиценз
Public domain

Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.

Източник: Wikimedia Commons — Plovdiv Train Station Around 1880.jpg ↗
Джамбаз тепе през 1892 г.
Ivan Karastoyanov · Public domain

1892 г.

Джамбаз тепе през 1892 г.

Исторически кадър на един от хълмовете на Трихълмието, свързан със съвременния запис за Джамбаз тепе.

Място
Джамбаз тепе
Георефериране
Кадърът е свързан с координатите на съществуващия запис за място: Джамбаз тепе.
Лиценз
Public domain

Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.

Източник: Wikimedia Commons — Dzhambaztepe 1892.jpg ↗
Първото пловдивско изложение, 1892 - кадър 1
Ivan Karastoyanov · Public domain

1892 г.

Първото пловдивско изложение, 1892 - кадър 1

Снимка от Международното изложение в Пловдив през 1892 г. от фонда на Българската държавна архивна агенция.

Място
Международен панаир Пловдив
Георефериране
Кадърът е свързан с координатите на съществуващия запис за място: Международен панаир Пловдив.
Лиценз
Public domain

Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.

Източник: Wikimedia Commons — BASA-3K-7-327-1-International Fair Plovdiv, 1892.jpg ↗
Площад Джумая на стара картичка
VladislavNedelev · Public domain

нач. XX в.

Площад Джумая на стара картичка

Стара картичка на площад Джумая, свързана с координатите на площада и римския стадион.

Място
Римски стадион
Георефериране
Кадърът е свързан с координатите на съществуващия запис за място: Римски стадион.
Лиценз
Public domain

Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.

Източник: Wikimedia Commons — Dzhumaya square on old postcard.jpg ↗
Пловдив във фотография на Иван Карастоянов
Ivan Karastoyanov · Public domain

ок. 1908 г.

Пловдив във фотография на Иван Карастоянов

Панорамен градски архивен кадър, георефериран към центъра на Пловдив за обща историческа ориентация.

Място
Пловдив
Георефериране
Кадърът е свързан с координатите на съществуващия запис за място: Пловдив.
Лиценз
Public domain

Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.

Източник: Wikimedia Commons — Plovdiv Ivan Karastoyanov.jpg ↗
Цар-Симеоновата градина през 1915 г.
Unknown author · Public domain

1915 г.

Цар-Симеоновата градина през 1915 г.

Архивна картичка от Българската държавна архивна агенция с изглед към Цар-Симеоновата градина.

Място
Цар Симеонова градина
Георефериране
Кадърът е свързан с координатите на съществуващия запис за място: Цар Симеонова градина.
Лиценз
Public domain

Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.

Източник: Wikimedia Commons — BASA-1735K-1-345-24-Tsar Simeon Garden, Plovdiv, Bulgaria, 1915.jpg ↗
Народната библиотека „Иван Вазов“ след земетресението
Unknown author · Public domain

1928 г.

Народната библиотека „Иван Вазов“ след земетресението

Архивна снимка на библиотеката в контекста на земетресението от 1928 г.

Място
Народна библиотека „Иван Вазов“
Георефериране
Кадърът е свързан с координатите на съществуващия запис за място: Народна библиотека „Иван Вазов“.
Лиценз
Public domain

Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.

Източник: Wikimedia Commons — BASA-741K-2-124-2-Ivan Vazov National Library, Plovdiv.JPG ↗
Герджика през 1931 г.
Realsteel007 · CC BY 4.0

1931 г.

Герджика през 1931 г.

Стара картичка/снимка на Герджика, геореферирана към съвременния мост.

Място
Герджика
Георефериране
Кадърът е свързан с координатите на съществуващия запис за място: Герджика.
Лиценз
CC BY 4.0

Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.

Източник: Wikimedia Commons — Gerdjica 1931.jpg ↗
Откриване на Пловдивския панаир през 1939 г.
Unknown author · Public domain

1939 г.

Откриване на Пловдивския панаир през 1939 г.

Архивен кадър от откриването на Пловдивския панаир през 1939 г., свързан със съвременния панаирен комплекс.

Място
Международен панаир Пловдив
Георефериране
Кадърът е свързан с координатите на съществуващия запис за място: Международен панаир Пловдив.
Лиценз
Public domain

Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.

Източник: Wikimedia Commons — BASA 1318K-1-5896-2 Opening of 1939 Plovdiv fair.jpg ↗
Кино „Балкан“ в Пловдив
Unknown author · Public domain

XX в.

Кино „Балкан“ в Пловдив

Архивна снимка на кино „Балкан“, свързана със съвременния запис за сградата.

Място
Балкан
Георефериране
Кадърът е свързан с координатите на съществуващия запис за място: Балкан.
Лиценз
Public domain

Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.

Източник: Wikimedia Commons — BASA-1625K-1-22-5-Balkan cinema, Plovdiv, Bulgaria.jpg ↗
Разкриване на Античния театър - кадър 1
Realsteel007 · CC BY 4.0

разкриване, XX в.

Разкриване на Античния театър - кадър 1

Фотографски архивен материал за разкриването на Античния театър.

Място
Античен театър
Георефериране
Кадърът е свързан с координатите на съществуващия запис за място: Античен театър.
Лиценз
CC BY 4.0

Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.

Източник: Wikimedia Commons — Razkrivane antichen teatur.jpg ↗
Ламартинова къща - реставрационен архив, 1972 г.
PeterDix = Peter Dikidjiev, architect and town planner, NYCity = · CC BY-SA 3.0

февруари 1972 г.

Ламартинова къща - реставрационен архив, 1972 г.

Снимка от архивна серия за Ламартиновата къща през 1972 г.

Място
Ламартинова къща
Георефериране
Кадърът е свързан с координатите на съществуващия запис за място: Ламартинова къща.
Лиценз
CC BY-SA 3.0

Редакторска проверка: Този архивен запис е автоматично подготвен от Wikimedia Commons и е показан като временна справка; независима редакторска проверка и по-точно георефериране все още предстоят.

Източник: Wikimedia Commons — 1972Feb 150* Lamartine FFloor.jpeg ↗

Тогава/сега сравнения

Плъзгачите сравняват архивния образ със съвременна свободно лицензирана снимка на същото място или най-близкия проверим градски контекст.

Референтна снимка: Улица във Филипопол през януари 1878 г. — тогава/сега Тогава · януари 1878 г. Референтна снимка

Улица във Филипопол през януари 1878 г. — тогава/сега

Сравнение между архивния кадър „Улица във Филипопол през януари 1878 г.“ и съвременен свободно лицензиран образ на Старият град (Старинен Пловдив).

Редакторска проверка: Тази двойка от историческо изображение и референтна снимка е автоматично подготвена и е показана като временна справка; независима редакторска проверка на визуалното съответствие, информацията за лиценза и авторството и контекста все още предстои.

Тогава (януари 1878 г.): Unknown author · Public domain
Референтна снимка: Faces&&Places · CC BY 2.0

Референтна снимка: Железопътната гара на Пловдив около 1880 г. — тогава/сега Тогава · ок. 1880 г. Референтна снимка

Железопътната гара на Пловдив около 1880 г. — тогава/сега

Сравнение между архивния кадър „Железопътната гара на Пловдив около 1880 г.“ и съвременен свободно лицензиран образ на Централна гара Пловдив.

Редакторска проверка: Тази двойка от историческо изображение и референтна снимка е автоматично подготвена и е показана като временна справка; независима редакторска проверка на визуалното съответствие, информацията за лиценза и авторството и контекста все още предстои.

Тогава (ок. 1880 г.): Dimitar Kavra · Public domain
Референтна снимка: Sharon Hahn Darlin · CC BY 2.0

Референтна снимка: Джамбаз тепе през 1892 г. — тогава/сега Тогава · 1892 г. Референтна снимка

Джамбаз тепе през 1892 г. — тогава/сега

Сравнение между архивния кадър „Джамбаз тепе през 1892 г.“ и съвременен свободно лицензиран образ на Джамбаз тепе.

Редакторска проверка: Тази двойка от историческо изображение и референтна снимка е автоматично подготвена и е показана като временна справка; независима редакторска проверка на визуалното съответствие, информацията за лиценза и авторството и контекста все още предстои.

Тогава (1892 г.): Ivan Karastoyanov · Public domain
Референтна снимка: Isip2 westboro · CC BY-SA 4.0

Референтна снимка: Гръцката гимназия в Пловдив — тогава/сега Тогава · нач. XX в. Референтна снимка

Гръцката гимназия в Пловдив — тогава/сега

Сравнение между архивния кадър „Гръцката гимназия в Пловдив“ и съвременен свободно лицензиран образ на Основно училище „Гео Милев“.

Редакторска проверка: Тази двойка от историческо изображение и референтна снимка е автоматично подготвена и е показана като временна справка; независима редакторска проверка на визуалното съответствие, информацията за лиценза и авторството и контекста все още предстои.

Тогава (нач. XX в.): Unknown author · Public domain
Референтна снимка: Isip2 westboro · Public domain

Референтна снимка: Княжеската градина в Пловдив — тогава/сега Тогава · нач. XX в. Референтна снимка

Княжеската градина в Пловдив — тогава/сега

Сравнение между архивния кадър „Княжеската градина в Пловдив“ и съвременен свободно лицензиран образ на Цар Симеонова градина.

Редакторска проверка: Тази двойка от историческо изображение и референтна снимка е автоматично подготвена и е показана като временна справка; независима редакторска проверка на визуалното съответствие, информацията за лиценза и авторството и контекста все още предстои.

Тогава (нач. XX в.): Unknown author · Public domain
Референтна снимка: David Stanley from Nanaimo, Canada · CC BY 2.0

Референтна снимка: Площад Джумая на стара картичка — тогава/сега Тогава · нач. XX в. Референтна снимка

Площад Джумая на стара картичка — тогава/сега

Сравнение между архивния кадър „Площад Джумая на стара картичка“ и съвременен свободно лицензиран образ на Римски стадион.

Редакторска проверка: Тази двойка от историческо изображение и референтна снимка е автоматично подготвена и е показана като временна справка; независима редакторска проверка на визуалното съответствие, информацията за лиценза и авторството и контекста все още предстои.

Тогава (нач. XX в.): VladislavNedelev · Public domain
Референтна снимка: Robot8A · CC BY-SA 4.0

Референтна снимка: Пловдив във фотография на Иван Карастоянов — тогава/сега Тогава · ок. 1908 г. Референтна снимка

Пловдив във фотография на Иван Карастоянов — тогава/сега

Сравнение между архивния кадър „Пловдив във фотография на Иван Карастоянов“ и съвременен свободно лицензиран образ на Пловдив.

Редакторска проверка: Тази двойка от историческо изображение и референтна снимка е автоматично подготвена и е показана като временна справка; независима редакторска проверка на визуалното съответствие, информацията за лиценза и авторството и контекста все още предстои.

Тогава (ок. 1908 г.): Ivan Karastoyanov · Public domain
Референтна снимка: Jocelyn Erskine-Kellie from London, UK · CC BY-SA 2.0

Референтна снимка: Народната библиотека „Иван Вазов“ след земетресението — тогава/сега Тогава · 1928 г. Референтна снимка

Народната библиотека „Иван Вазов“ след земетресението — тогава/сега

Сравнение между архивния кадър „Народната библиотека „Иван Вазов“ след земетресението“ и съвременен свободно лицензиран образ на Народна библиотека „Иван Вазов“.

Редакторска проверка: Тази двойка от историческо изображение и референтна снимка е автоматично подготвена и е показана като временна справка; независима редакторска проверка на визуалното съответствие, информацията за лиценза и авторството и контекста все още предстои.

Тогава (1928 г.): Unknown author · Public domain
Референтна снимка: Спасимир · CC BY-SA 3.0

365 записа

Дълбока хронология

Датирани записи от праисторията до днес, включително 68 кметски мандата и градски архивни събития. Всеки запис посочва своя източник.

Дълбока хронология 365 записа

365 записа

    Връзки между хората

    Мрежата обхваща всички личности, а приемствеността между кметовете е отделен слой в нея.

    Цялата мрежа от хора →

    повторни мандати

    • Божидар Здравков 2 кметски мандата
    • Георги Джевизов 2 кметски мандата
    • д-р Иван Кесяков 2 кметски мандата
    • Д-р Иван Чомаков 2 кметски мандата
    • инж. Иван Тотев 2 кметски мандата
    • Костаки Пеев 2 кметски мандата
    • Милош Данов 2 кметски мандата
    • Никола Чалъков 3 кметски мандата

    География и климат

    Пловдив е разположен върху сиенитни хълмове в Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица.

    География

    Координати
    42°09′ с.ш., 24°45′ и.д.
    Надморска височина
    164 м
    Река
    Марица
    Равнина
    Горнотракийска низина
    Хълмове
    6 запазени тепета (исторически 7)
    Площ
    101,98 км²

    Климат

    Климатичен тип
    Влажен субтропичен
    Средни макс./мин.
    18,9 / 7,3 °C
    Абсолютни рекорди
    45,0 / −31,5 °C
    Годишни валежи
    502 мм
    Какво е времето през годината?

    Средни месечни температури и валежи

    Макс. / мин. температура Валежи
    -5° 10° 20° 30° 0306090 Я: 5.4° / -2.9° · 27 mm 5 -3 Ф: 8.5° / -1.5° · 34 mm 9 -1 М: 13.5° / 2.1° · 37 mm 14 2 А: 18.7° / 6.5° · 41 mm 19 7 М: 24° / 11.3° · 77 mm 24 11 Ю: 28.7° / 15.3° · 57 mm 29 15 Ю: 31.4° / 17.3° · 39 mm 31 17 А: 31.6° / 17.2° · 43 mm 32 17 С: 26.3° / 13° · 35 mm 26 13 О: 19.6° / 7.6° · 37 mm 20 8 Н: 12.5° / 3° · 36 mm 13 3 Д: 6.5° / -1.4° · 39 mm 7 -1 ЯФМАМЮЮАСОНД

    Източник: Wikipedia — Plovdiv

    Как растеше градът

    Как се е променяло населението?

    Население на Пловдив през годините

    Историческите точки до 2021 г. са по преброявания и публикувани исторически серии; 2022-2025 са годишни оценки на НСИ към 31.12.

    342 131 Връх · 1985
    333 994 Последна оценка · 2025
    ×13.9 Ръст спрямо 1880
    0 100k 200k 300k 400k 18801900192019461965198520012025 1880: 24 053 1887: 33 032 1892: 36 033 1900: 43 033 1910: 47 981 1920: 63 415 1934: 99 883 1946: 126 563 1956: 161 836 1965: 222 508 1975: 299 638 1985: 342 131 1992: 341 058 2001: 338 224 2011: 338 153 2021: 319 612 2022: 321 824 2023: 325 485 2024: 329 489 2025: 333 994 342 131 · 1985

    Източник: Wikipedia — Plovdiv (population) · NSI — Population by towns and sex (dynamic XLSX)

    Кога градът е растял най-бързо?

    Темп на изменение на населението

    Средногодишна промяна за всеки период между съседни отчетни точки.

    1880-1887: +4.6 % годишно +4.6 1887 1887-1892: +1.8 % годишно +1.8 1892 1892-1900: +2.2 % годишно +2.2 1900 1900-1910: +1.1 % годишно +1.1 1910 1910-1920: +2.8 % годишно +2.8 1920 1920-1934: +3.3 % годишно +3.3 1934 1934-1946: +2.0 % годишно +2.0 1946 1946-1956: +2.5 % годишно +2.5 1956 1956-1965: +3.6 % годишно +3.6 1965 1965-1975: +3.0 % годишно +3.0 1975 1975-1985: +1.3 % годишно +1.3 1985 1985-1992: 0.0 % годишно 0.0 1992 1992-2001: -0.1 % годишно -0.1 2001 2001-2011: 0.0 % годишно 0.0 2011 2011-2021: -0.6 % годишно -0.6 2021 2021-2022: +0.7 % годишно +0.7 2022 2022-2023: +1.1 % годишно +1.1 2023 2023-2024: +1.2 % годишно +1.2 2024 2024-2025: +1.4 % годишно +1.4 2025

    Стойностите са средногодишна промяна, % годишно.

    Гъстота на населението

    Площ на града (км²)
    101,98
    Гъстота (2025) · д./км²
    3275
    Гъстота при върха (1985) · д./км²
    3355

    Гъстотата е изчислена спрямо днешната площ на града (101,98 км²). Пловдив е най-гъсто населеният град в България. Източник: Wikipedia — Plovdiv (population) · NSI — Population by towns and sex (dynamic XLSX)

    Кога са се появили кварталите

    Подбрани квартали и райони на Пловдив, подредени по времето на възникване — всеки с публичен източник.

    Османски период

    XV век (османска епоха)

    Каршияка

    Възниква северно от река Марица след построяването на нов мост през XV век по време на османската епоха.

    Източник: Уикипедия — Пловдив ↗

    Възраждане

    Античност – Възраждане (XIX в.)

    Старият град

    Ядрото на античния Филипопол върху трите хълма; днешният му облик е оформен от възрожденските къщи на XIX век.

    Източник: Wikipedia — Old Town (Plovdiv) ↗

    Ново време (XX в.)

    1920-те (след Първата световна война)

    Беломорски и Вардарски

    Бежански квартали, основани от преселници след Първата световна война.

    Източник: Wikipedia — Plovdiv ↗

    Социалистически период

    1969 г. (присъединени към града)

    Прослав и Коматево

    Села, присъединени към административните граници на Пловдив през 1969 година.

    Източник: Wikipedia — Plovdiv ↗

    Кварталите върху картата

    Приблизително разположение на кварталите, оцветени по епоха на възникване.

    Кварталните истории на Пловдив →

    Отворени данни и API

    Петте типа исторически обекти се публикуват като JSON и CSV, а статичните API маршрути връщат същите записи.

    Маршрут

    Сваляне

    Историческите данни са обобщени от публични източници (Уикипедия и официални страници). Сверявайте с първоизточника, преди да цитирате конкретен факт.